Ървинг Уолъс - Документът „R“

Колинс огледа внимателно Тайнън като човек, от когото да започне. Откри две важни причини за предпазливост. Защо полковникът потърси него, а не Тайнън, за да предаде предупреждението си? Защото не му се доверяваше ли? Но за това нямаше никакви доказателства. Все пак, учудваше се Колинс, може ли да се вярва на Тайнън? Втората причина да бъде предпазлив се появи в съзнанието му като червен флаг. На връщане от гробището Колинс бе направил някои съвсем невинни бележки относно изповедта на Бакстър. Директорът бе изпратил веднага свой човек при отец Дубински да узнае, с добро или зло, та дори ако е необходимо, с изнудване, какво е съдържала изповедта. Беше ли Тайнън по дирите на неизвестни нему сведения? Да не би пък да искаше да открие не е ли издал Бакстър някаква секретна информация, споделяна само от тях двамата? И в двете допускания имаше вероятност директорът да знае какво означава документът R. Не е ли възможно да е готов да обясни това на колегите си и висшестоящите? Той трябваше да види така ли е. Но червеният флаг трептеше пред очите му — бъди много внимателен.

Внезапно мисълта му се насочи към друг човек. Над него не висяха въпроси, на него можеше да се разчита, а възможно е да знае тайните на полковник Бакстър. Този човек беше вдовицата на полковника Хана. Червеният флаг изчезна. Можеше да намери Хана, която би се отзовала приятелски на молбите му. Той бе в отлични отношения с нея. Тя винаги проявяваше майчинска грижовност към него. Тя щеше да е напълно подходяща. Беше омъжена за полковника почти четиридесет години. Сигурно познаваше всичките му по-сериозни ангажименти. От друга страна, ако наистина беше така, защо не се е доверил на нея, а е пожелал Колинс да чуе последните му предупреждения? Бакстър се е обърнал към нея, само за да го свърже с Колинс. Все пак би могло да се намери обяснение за такова поведение от негова страна. Може би полковникът е бил от този вид хора, убедени, че мъжките работи трябва да се разискват само от мъже, особено когато включват бившия главен прокурор и неговия наследник.

Когато влизаше в кабинета си, Колинс все още се колебаеше коя стъпка да предприеме най-напред.

Седнал зад бюрото си, без да поглежда известията, наредени върху него, той продължаваше да обмисля проблемите си. Когато Мериън влезе с чашката му силен чай, той вече бе решил откъде да започне. Искаше да се залови с източниците, не тъй сложни като хората.

— Мериън, къде са папките на полковник Бакстър?

— Ами той поддържаше два вида папки.

— Зная.

— Основната част от тях е в моя кабинет. Личните, като частната му кореспонденция и меморандуми, бяха в огнеупорната каса към приемната.

— Там ли са и сега?

— О, не. Около месец след заболяването му те бяха преместени у дома му, в Джорджтаун.

— И сега са там, така ли?

— Да. Ако ви е необходимо да прегледате нещо от тях, бих могла да отида там…

— Не, не е нужно. Мога да го сторя и аз.

— Искате ли да се обадя на мисис Бакстър?

Веднага блесна в съзнанието му кого трябва да разпита най-напред във връзка с документа R.

— Да, потърси я и я попитай готова ли е днес следобед да ме приеме за няколко минути. — Когато Мериън си тръгна, той добави със съвсем безразличен глас: — Между другото, Мериън, интересува ме меморандум, наречен документ R. Говори ли ти нещо това название?

Тя се опита да си спомни.

— Боя се, не. Никога не съм регистрирала подобен документ.

— Този меморандум е свързан с 35-та поправка. Би ли погледнала сред обикновените ни папки за него?

— Веднага.

Като отпиваше чая на бавни глътки. Колинс прегледа съобщенията върху бюрото си набързо, проведе телефонни разговори с двама от заместниците си и кратка среща с директора за обществена информация, комуто бе възложил да се занимае с подготовката на речта му пред Асоциацията на юристите в Лос Анджелис. Загуби повечко време със заместника си Ед Шредър върху разисквания по едно дело на корпорация, отклонила се да плати данъците си. След това случаи на арести при нападение в Денвър и Канзас Сити; най-новите разкрития около конспиративната организация „Хора за свободата вътре в страната ни“.

Към обяд секретарката му докладва по два важни въпроса. Първо, преровила всички папки и не е намерила търсения от него документ. Интересно, но той не бе изненадан от този резултат. Второ, бе успяла да се свърже с мисис Хана Бакстър и тя заявила, че ще бъде радостна да се види с него у дома си в два часа.

След като обядва в частната си трапезария с трима прокурори от провинцията и проведе още четири телефонни разговора, Колинс бе готов да започне личното си разследване относно документа R.