Ървинг Уолъс - Документът „R“

— Възможно е, понеже на вас е вярвал повече, отколкото на президента или на директора. Може би защото е чувствувал, че вие ще разберете неща, неясни за съпругата му.

— Но и аз не мога да разбера! — изрече отчаяно Колинс, почувствувал, че потъва, посяга и не улавя нищо. — Документът R, та какво е той?

— Струва ми се, вие трябва да откриете, и то час по-скоро — изправи се отец Дубински и му връчи листа хартия. — Сега знаете всичко, каквото знам аз и каквото Ноъ Бакстър искаше да ви съобщи в предсмъртната си агония. Останалото е във вашите ръце. Надвиснала е някаква опасност. Ще се моля за вашия успех и вашата сигурност. Дано бог бъде с вас!

Рано на следващата утрин той се събуди, взе си душ, облече се и напусна деветстайната си къща в Маклийн, Вирджиния, за да пропътува седемте мили до службата си. Не беше споменал на жена си за случката в Холи Тринити предишната вечер.

По време на вечерята и след това Крис възнамеряваше да разкаже на жена си целия епизод с отец Дубински, но някакъв инстинкт на загриженост и предпазливост към любимата го спря да разкрие тази среща. Знаеше, че това ще я стресне и разтревожи, защото бе стреснало и разтревожило него.

Вместо това беше й казвал за разговора по телефона с президента, довел до крайното решение да замине за Калифорния. Единствените му задължения бяха да изнесе своята реч пред Асоциацията на американските юристи, да се появи на телевизионното шоу и ако е възможно, да проведе агитация с някои от законодателите. През останалото време щеше да бъде свободен и те двамата можеха да прекарат няколко слънчеви дни в Калифорния. Беше помолил Карин да го придружи. Тя отказа, като се извини с бременността си и общата отпадналост. Настоя, че е по-добре да използува свободното си време за своя син Джош и да се види със старите си приятели. След този разговор той не настоя повече. Знаеше, че може да посвети свободното си време не само на младия Джош, но също така да се срещне с човека на Пол Хилърд, депутата Олин Кийф, който настояваше, че ФБР преправя калифорнийските криминални статистики. След срещата си със свещеника предишната му загриженост относно ФБР започна да се засилва.

След като приключи с книжата си, Крис се запъти към леглото и видя, че Карин е будна. Прегърна я за лека нощ и почувствува, че тя го желае. Той бе така обзет от мистерията на документа R, че любовта беше последното нещо в мисълта му. Независимо от това, понеже искаше да бъде внимателен и тъй като щеше да отсъствува няколко дни, той удовлетвори желанието й. След кратка размяна на ласки той забрави всичките си грижи и достигна нейната степен на възбуда. Въпреки че беше много деликатен, през цялото време се боеше да не се случи нещо неприятно с бременността й. То беше съвсем естествено взаимоотдаване, каквото никога не бе изпитал с майката на Джош — защо той винаги мислеше за първата си жена, Хелън, само като майка на Джош? След това той и Карин заспаха почти веднага.

Когато на сутринта се събуди, умът му бе зает вече не с Карин, а с документа R.

Из пътя той премисляше отново настойчивостта на искането на полковник Бакстър да научи за съществуването на този документ и да го направи публично достояние. Да научи и изложи наяве какво? Някаква измама, забелязана от Бакстър? Но как да го намери? Пък и с какво да започне? Започна да разсъждава по проблема в логичен ред. За да научи повече, му бе необходимо да започне с някого или нещо, свързано по някакъв начин с починалия полковник Ноъ Бакстър.

Преди всичко налице бяха личните папки на Бакстър. Тях той държеше отделно от служебните си книжа като главен прокурор. Те бяха под контрола на Мериън. Колинс трябваше да изследва и деловите, и частните книжа на полковника. Той се замисли върху тази задача. Звучеше толкова просто, но къде да погледне по-напред? Трябва ли да започне от буквата R? Или от Т за 35-та? Или пък от П заради поправката? Или С, за секретно? Или О от опасност? Не виждаше обаче много надежди в папките. Смисълът на думите на Бакстър сочеше ясно, че този документ не би бил открит лесно на някое видно и достъпно място.

Толкова за папките на Бакстър. Оставаха само хората, близки до полковника: семейството му, познати, приятели — всеки, който е чувал от него да споменава по едно или друго време за документ, озаглавен R. С кого да започне? Директорът Върнън Т. Тайнън изглеждаше най-подходящ. В последните думи на полковника той не бе споменат и не бе отправено някакво предупреждение против него. Съобщеното от Бакстър сигурно целеше Колинс да започне с някого около себе си. Искаше ли Бакстър той да започне с Тайнън, или да го избегне?