Ървинг Уолъс - Документът „R“

— Мистър Колинс, търси ви някой си отец Дубински. Името не ми е познато. Казва, че вие може би ще се сетите. Не желае да ми предаде никакво съобщение. Настоява, че е много важно да говори лично с вас.

Колинс се сети веднага за името и любопитството му изведнъж се пробуди.

— Свържи ме. Благодаря. До утре сутринта! — Той седна и вдигна слушалката. — Отец Дубински? Кристъфър Колинс слуша.

— Не зная бихте ли разговаряли с мен — гласът на свещеника звучеше много далечен. — Не зная дали ще си спомните. Срещнахме се през нощта, когато полковник Ноъ Бакстър почина в Бетесда.

— Естествено, помня ви, отче. Всъщност се канех аз да ви потърся. Исках да говоря…

— Тъкмо за това ви се обаждам. Бих искал да ви видя. Колкото по-бързо, толкова по-добре. Ако е възможно, бих искал да ви видя още тази вечер. Отнася се за нещо може би интересно за вас. Не мога да ви кажа нищо по телефона. Ако не ви е възможно тази вечер, тогава може би утре сутринта…

Колинс трепна. Любопитството му се изостри до крайна степен.

— Съгласен съм за тази вечер, след половин час.

— Радвам се! — в гласа на свещеника прозвуча облекчение. — Ще бъде ли нахално, ако помоля вие да ме посетите в църквата? Ще ми бъде, ъ-ъ-ъ… много трудно да ви посетя.

— Разбира се, аз ще дойда. Църквата Холи Тринити, нали?

— Намира се на 36-а улица, между улиците N и O в Джорджтаун. Откъм 36-а улица е главният вход. Предпочитам да не го ползувате, а да дойдете направо в жилището ми, за да можем да говорим необезпокоявани. От 35-а улица ще завиете наляво, т.е. на запад по улица О, където ще достигнете първата църковна сграда от лявата ви страна. — Той направи пауза, колебаещ се да каже нещо повече, и внезапно добави: — Струва ми се, заслужавате да ви дам известни обяснения. Главният вход е под наблюдение. Добре би било и за двама ни, ако посещението ви остане незабелязано. Ще ме разберете, когато се срещнем. Добре, до половин час.

— Дори по-рано — каза Колинс.

Отпуснал се върху задната седалка на служебния кадилак, из целия път до Джорджтаун Колинс не преставаше да обсъжда въпроса защо отец Дубински настояваше да се види с него така незабавно. Не му идваше нищо наум. По време на последната им среща в Бетесда свещеникът беше отказал твърдо да разкрие последните думи на полковник Бакстър. Нямаше никакви основания да мисли, че сега той е решил да пренебрегне святото задължение относно изповедта. Възможно е до него да са достигнали други сведения и той да иска да ги сподели с Колинс? Но сведения за какво? Още по-объркваща беше забележката на свещеника, че главният вход на църквата е под наблюдение. Ако това не бе приумица, а факт, тогава кой извършва наблюдението и с каква цел? Всичко бе така объркано.

По едно време Колинс се изкушаваше да сподели тази загадка с двамата мъже на предната седалка. Единият беше Пагано, бивш професионален боксьор с деформирано лице, когото бе довел от Калифорния за свой шофьор. След като го бе защитил успешно в Окланд, където е бил замесен в криминална история, се сприятелиха и Пагано му остана благодарен за цял живот. Можеше да му се доверява напълно. На предната седалка до него седеше специалният агент Хогън, грижливо подбраният му телохранител от ФБР, комуто също можеше да се довери. В един момент обаче Колинс реши, че е безполезно да търси чуждо мнение. Свещеникът го търсеше по много важен проблем. Нямаше ни една думичка, подсказваща за какво може да се отнася, затова бяха излишни всякакви разисквания. Налице бяха само необяснимите смътни предчувствия на Колинс.

Движеха се вече по 35-а и наближаваха улица О. Колинс се наведе напред.

— Пагано, спри пред ъгъла на 35-а и О. Аз ще сляза, но не искам никой да забележи колата ми.

Когато стигнаха ъгъла, Колинс бързо отвори вратата и се разпореди през рамо:

— Откарай колата един-два блока на север по 35-а. Спри, където намериш за добре. Аз ще те намеря. Не зная колко ще се бавя. Може би петнадесет-двадесет минути.

Той затвори вратата и се обърна, но до нето се оказа Хогън. Колинс погледна замислено телохранителя си.

— Добре, можеш да дойдеш с мен до сградата. Аз ще вляза вътре, а ти чакай навън, но гледай да не биеш много на очи.

Завиха по улица О и след малко Колинс посочи наляво.

— Ето, тук е. — Жилището на свещеника беше червена тухлена сграда, поръбена с бяло. — Ти остани тук.

Когато Колинс доближи вратата, тя се отвори от невидима ръка и той чу познат глас.

— Влизайте бързо, мистър Колинс.

Той се оказа в малко преддверие, осветено слабо, а срещу него бе изправен тъмнокосият, мургав, облечен в черно свещеник. Стиснаха ръцете си и отец Дубински посочи на Колинс да го последва.