Ървинг Уолъс - Документът „R“

— Е, тогава, какво ще кажете за мен? Мога да замина за Калифорния и така да им свия сармите, че да подкрепят поправката.

— Не, ти съвсем явно си човек на властта. На теб няма да гледат обективно и безпристрастно. Всеки ще каже, че си точиш секирата. Който и да е от ФБР, ще изглежда — съмнителен. Както споменах по-рано, мислих доста за Колинс. С готовност бих изпратил човек като Крис Колинс. Той не носи униформа, така да се каже. Главният прокурор винаги ще бъде считан за цивилен човек.

— Ммм, Колинс… Аз също мислих за това… но не съм сигурен в него. Не съм убеден, че ни е предан…

— Точно така. Неговата колебливост ще бъде ценно качество в случая. Да му окажем повече доверие. Всъщност, Върнън, аз нямам истински съмнения относно неговите разбирания. Не, той е явно на наша страна. Знае откъде идва маслото върху хляба му. Схваща кое е добро за неговото положение, а освен това е облечен в авторитета на своята служба. Миналата седмица обсъждахме изпращането му в Калифорния, но сега ми се струва, че той ще изиграе по-голяма роля.

— Какво имате предвид? Да изнася речи тук и там по ваша програма?

— Не, то ще прилича твърде много на програмирана пропаганда. — Президентът се замисли за миг. — Трябва ни нещо не така явно… — Той щракна с пръст. — Току-що си спомних. Вчера получих известие… Да, ако това се осъществи… Помолих мис Леджър да го разгледа. Нали разбираш, Върнън, досетих се, че ако Колинс трябва да бъде в Калифорния по повод на специфична за него задача, тогава всичко би изглеждало много по-естествено. Една секунда само…

Той натисна бутона за мис Леджър. Почти в същия миг се отвори вратата в далечния край на кабинета и тя се появи.

— Мис Леджър, спомняте ли си… вчера, когато си тръгвах, ви помолих да прегледате събранията, предвидени да се провеждат в Калифорния… такива, планирани за следващите две седмици… подходящ случай за непринудено заминаване на главния прокурор, за да говори пред някое от тях.

— Да, преди около час получих отговор на направените от мен запитвания, но не исках да ви безпокоя.

— Е, открихте ли нещичко?

— Имаме късмет, мистър президент. Американската асоциация на юристите ще проведе ежегодната си национална среща в Лос Анджелис от понеделник до петък.

Президентът скочи сияещ.

— Великолепно! Превъзходно! Свържи ме веднага по телефона с президента на асоциацията, той ми е стар приятел, и му кажи, че ще му бъда много благодарен, ако е възможно да впише главния прокурор Колинс като главен говорител от гостите за последния ден на конференцията.

— Няма да е лесно, мистър президент. — Мис Леджър изглеждаше пообъркана. — Разбрах, че списъкът на гостите е вече готов по програма. Главният ще говори в петък, 3 часа следобед, и той е върховният съдия Джон Мейнърд.

— Какво от това? Сега ще имат двама главни гости говорители. Главният прокурор Колинс може да предхожда или да последва върховния съдия. Кажи им, че ако сторят това, ще го считам като лична услуга.

— Ще се обадя незабавно, мистър президент.

След като мис Леджър излезе, президентът продължи да стои прав.

— Е, с това е приключено. Ще се обадя на Колинс. Ще го накарам да говори по-общо за променения подход към престъпленията след подобряване на поправката. Може да спомене за 35-та поправка като надежда за бъдещето и да говори за историческата роля на Калифорния, ако поправката бъде одобрена. Надявам се, че доста от законодателите ще бъдат в залата. По-късно е възможно Колинс да даде неофициален коктейл за тях, за да ги доубеди. Е, смятам, че и това е уредено…

Той се бе загледал в меморандумите, пръснати върху бюрото. Внезапно повдигна един от листовете.

— Почти забравих, Върнън. Има още нещо. Телевизионно шоу. Споменах ли ти за него?

— Не, мистър президент.

— Всяка седмица в отделен щат някой от известните представители на пресата провежда по националната телевизионна мрежа специално шоу. Мис… мис… — той се взря в меморандума. — Мис Моника Еванс, продуцентът на това половинчасово шоу, телефонирала на Макнайт, явно стара негова приятелка. В края на следващата седмица възнамеряват да запишат дебати ще гласува ли Калифорния, или не 35-та поправка. Програмата е озаглавена „Търсене на истината“. Обикновено двама души дискутират от различни позиции по проблема. Гледал ли си някое от тях?

— Гледал съм — намръщи се Тайнън.

— Ами този път си поканен ти, Върнън. Искат да представиш аргументация в полза на поправката. Ще се състои през същия ден, когато Крис ще говори пред юридическата асоциация. Може да отлетите заедно. Мисля, че това появяване пред телевизията ще бъде важно за нас.