Ървинг Уолъс - Документът „R“

— Готов съм винаги да окажа помощ според възможностите си, мистър президент — отговори Тайнън, като дотъркаля креслото до бюрото на президента.

— Тези последни ваши цифри от Калифорния, Ронълд, колко души бяха анкетирани? — извъртя се към него президентът.

— Точно 2455 души. Въпросът беше единствен и се състоеше от три части: предпочитат ли Калифорния да одобри 35-та поправка, против ли са, или все още нямат свое собствено решение?

— Прочети отново резултатите, така че да ги чуе и Върнън.

— Веднага — каза Стийдмън и извади куп компютърни листове. — Резултати от анкетата, проведена с 2455 пълноправни гласоподаватели от Калифорния, извършена едва дни след одобряването от Ню Йорк и след отхвърлянето от Охайо на 35-та поправка: 41% са за поправката, 27% са против и 32% нямат мнение.

— Доста много без мнение — каза президентът. — Сега прочети резултатите от анкетата, проведена сред сенаторите и депутатите от Калифорния.

Стийдмън кимна, порови из книжата си и извади други листове.

— Тази анкета задоволява още по-малко. Законодателите, явно, са доста предпазливи. Изчакват, за да разберат мнението на избирателите. 40% все още нямат мнение или отказват изобщо да коментират. От останалите 60% с изразено мнение, взети като цяло, 52% са за поправката и 48% са против.

— Твърде много седят върху междинната ограда — поклати недоволно глава президентът. — Никак не ми харесва.

— Мистър президент — повиши глас Тайнън, — наша работа е да ги свалим долу от тази ограда и да ги поставим на точно място.

— Затова и пожелах да си тук, Върнън. Искам да разискваме стратегията… Благодаря, Ронълд. Кога ще се видим пак?

Стийдмън се изправи незабавно.

— Според вашите разпореждания, мистър президент, всяка седмица ще провеждаме анкети в Калифорния. Ще имам резултатите от тазседмичната през следващия понеделник.

— В минутата, когато си готов, се обади на мис Леджър и си уговори среща с мен.

След като прибра документите си, Стийдмън си замина и президентът и Тайнън останаха сами в Овалния кабинет.

— Е, ето ти и проблема, Върнън — започна президентът. — Съдбата ни е изцяло в ръцете на тези, невзели още решение. От това следва, че трябва да знаем какво ни е необходимо да сторим. Нужно е да вкараме в действие всякакви хитрости, да приложим целия необходим натиск, за да ги накараме да видят нещата, както ги виждаме ние… за тяхно добро, разбира се. Заложена е последната искра от нашите надежди, Върнън.

— Уверен съм, че ще се уреди, както го желаем, мистър президент.

Президентът не беше така уверен.

— Не бива да оставяме нищо на случайността. Бъдещето ни зависи от собствените ни действия.

— Прав сте, разбира се — съгласи се Тайнън. — Предприел съм вече някои неща. Ускорих вече ритмичността за постъпване на рапортите за престъпността. Уведомих всички шефове на местната полиция в Калифорния да изпращат своите криминални статистики всяка седмица вместо всеки месец. Сега вече ще разпространяваме тези сведения всяка събота, за да ги има пресата готови за неделните издания. Ще залеем Калифорния с повишеното равнище на собствените им престъпления.

— Отлично! Проблемът е там обаче, че хората много лесно привикват с повторението на цифрите. Статистиката просто сама не може да драматизира тежестта на положението — той посегна през масата към работната си папка, където бяха надраскани някакви бележки. — Много често майсторски изготвената реч ще драматизира положението далеч по-добре и ехото от нея ще се разнесе нашироко. Тук съм си набелязал някои членове на администрацията, членове на правителството или оглавяващи отдели да говорят на събрания, планирани вече в някои по-големи градове на Калифорния. Трудно е все пак да се ориентираме кой ще бъде най-ефикасен.

Тайнън се размърда в креслото си.

— Един-единствен човек може да бъде действително ефективен — той насочи пръста си към президента. — Вие, мистър президент. Вие може да ги сплотите около поправката и да ги убедите да повярват в собствената си бъдеща сигурност, за да приложат натиск върху своите законодатели в Сакраменто.

Президентът Уодсуърт поразмисли, но за кратко, после поклати отрицателно глава.

— Не, Върнън, страхувам се, че от това нищо няма да излезе, на практика може да се получи тъкмо обратен ефект. Ти не си политик, Върнън, затова не можеш да го разбереш. Нямаш представа колко ревниво пазят отделните щати своите права. Както законодателите, така и гражданите могат да видят в евентуална моя реч, тласкаща ги към решение, което е тяхно право, намеса от страна на федералните власти. Могат да възнегодуват срещу президент, който ги учи какво да правят. Струва ми се, че трябва да бъдем по-ловки.