Ървинг Уолъс - Документът „R“

Тайнън се стресна, изправи се и се насочи към бюрото.

— Сега пък кой ли ще е? Мисля, че Бет трябваше да ме предупреди, ако е президентът.

Той вдигна слушалката.

— Да, Бет? — замълча за миг. — Хари Адкок? Ами попитай го не може ли да почака, какво толкова важно има? — остана заслушан по-напрегнато. — Какво Бакстър? Работата с Холи Тринити… А, да, разбира се, разбира се, за Колинс? Добре, кажи му, че след минута ще бъда готов да го видя.

Постави слушалката обратно, замислен. Накрая се отдалечи от бюрото и като видя Айшмъил Йънг, трепна.

— Вие… забравих, че сте още тук. Чухте ли този разговор?

— Какво? — измърмори Йънг, демонстрирайки обърканост, докато ровеше из книжата си.

— А, нищо — каза успокоен Тайнън. — Боя се, че възникна спешна работа. Та нали ние все още управляваме страната, знаете. Съжалявам, но трябва да прекъснем разговора, Йънг, обаче през следващата седмица ще ви отделя допълнителен половин час. Съгласен?

— Разбира се, както кажете, сър.

Докато изключваше касетофона и припряно натъпкваше книжата в чантата си, Йънг реши веднага щом се прибере в бунгалото си, да прослуша последната част от записа. Какво не желаеше директорът да бъде чуто от него? Нещо налагаше бърза среща на Хари Адкок с него. Отнасяше се до Бакстър, бившия главен прокурор, погребан вчера. Ами Холи Тринити? Сигурно е кодово наименование… или може би църквата Холи Тринити в Джорджтаун. А работата с Колинс? Това трябва да е Кристъфър Колинс. Какво ли толкова важно се крие зад всичко това? Той реши да се занимае поотделно с всеки откъс от гази, както изглежда, интересна кръстословица. Може би с известни допълнителни данни би добил по-ясна представа за деянията на Тайнън.

Как много му се искаше да открие за Тайнън нещичко, с което да се противопостави, а по възможност и да заличи тайната, използувана от директора срещу него, та да получи възможност да се измъкне от тази гадна работа по автобиографията.

Йънг се изправи с пъшкане и се насочи към външната врата тъкмо когато Тайнън я отключваше и я задържа отворена, за да пропусне госта си.

— Все пак срещата ни беше резултатна — каза бодро Тайнън. — През следващата седмица ще бъде по-добре. Ще се занимаем с това, което съм научил от Стареца, и ще поговорим за приноса на Върнън Т. Тайнън към ФБР. Как ви се струва това?

— Бомба, едва ще дочакам.

А всъщност си мислеше каква връзка може да има между мъртвия главен прокурор, католическата църква в Джорджтаун, Колинс и управлението на страната. Вероятно, ако съобщи на Колинс, той ще му каже, а е възможно дори да му остане задължен. А може би, реши Йънг, с оглед на спокойствието си би било по-добре да забрави изобщо, че е чул нещо.

— Не ме свързвай с никого по телефона — нареди Тайнън на секретарката си, — освен ако повикването е от Белия дом. — Остави слушалката и се извъртя с лице към Хари Адкок, седнал в креслото срещу него. — Добре, Хари, разказвай.

— Направихме проверката за попа, искам да кажа отец Дубински от църквата Холи Тринити. Не открихме много нещо. Само един дребен факт, и то далеч в миналото. Някога е бил забъркан в случай с опиати в Трентън, но полицията го е освободила. Все пак ние.

— Това е повече от достатъчно — прекъсна го Тайнън. — Иди и му го изчуруликай, пък после ще видим…

— Тая работа я свърших вече, шефе — побърза Адкок. — Бях при него предобед. Току-що идвам оттам.

— Е, по дяволите, какво каза той? Изплю ли камъчето за изповедта на Ноъ?

Хари Адкок беше дисциплиниран и правеше докладите си в хронологичен ред. Никога не излагаше безразборно мисълта си, както правят журналистите, защото смяташе, че то води до пропуски и недоразумения. Тайнън бе привикнал с неговите навици и прояви търпимост. Изчакваше го, като барабанеше с пръсти по бюрото си.

— Телефонирах на отец Дубински рано сутринта, обясних му кой съм и му заявих, че трябва да разговарям с него по въпрос, отнасящ се за сигурността на страната — продължи Адкок. — Срещнах се с нето в жилището му към църквата точно в единадесет и пет. Представих се, показах му полицейската си значка и той се задоволи с това. По време на разговора бяхме сами.

— Що за човек е той? — попита Тайнън.

— Косата му черна, чуплива, удължено лице и мургав. Висок около един и седемдесет. На възраст четиридесет и четири години. Работи в Холи Тринити около дванадесет години. Изключително спокоен и хладен характер.

— Продължавай, Хари.

— Не си губих времето. Казах му, че имаме сведения, че той е бил изповедникът в предсмъртния час на Ноъ Бакстър. Обясних му, че сме разбрали, че Бакстър е говорил само с него, преди да умре. Попитах го вярно ли е това. Отговори утвърдително. — Адкок зарови в джоба си и извади прегънат плик с драсканици по него. — Скицирах нашия разговор, докато ме връщаха с колата. — Адкок ги попрегледа. — А, да, тогава той ме попита дали информацията ми е от главния прокурор Кристъфър Колинс. Отговорих му НЕ.