Ървинг Уолъс - Документът „R“

Тайнън се радваше на тези автобиографични срещи явно заради това, че той беше обектът за разискване.

Йънг ги мразеше.

Йънг харесваше ФБР, но мразеше директора Тайнън. Той харесваше ФБР не заради самата му същност, а за това, че в Бюрото всичко бе гладко, безпогрешно ефикасно, с каквото Йънг не можеше да се похвали. Възхищаваше се от голямата организираност в действие, като например Ай Би Ем, Съветската комунистическа партия, Ватикана, Мафията, ФБР, без да се интересува на какво служат те. Но му допадаше как тези организации, по-големи от живота, довеждаха нещата безболезнено докрай. Самият той също довеждаше започнатата работа докрай, главно с молив, пишеща машина и купища хартия, но всичко ставаше с голямо напрежение и пристъпи на нервност, та на човек чак не му се живееше.

Харесваше ФБР и го уважаваше като организация допреди шест месеца, когато се състоя първата му среща с Тайнън и Адкок го разведе из цялата сграда, за да получи вътрешно усещане за нея. Част от обиколката беше по маршрута за туристи. Всяка година около половин милион туристи посещаваха експозицията. Не ги винеше, защото всичко бе много любопитно: залата за големи престъпници показваше Джон Дилинджър, собственото му оръжие, бронираната му жилетка и посмъртната му маска; „Престъплението на века — шпионажът за атомната бомба“, показващ Юлиус и Етел Розенберг; списъкът на десетте най-търсени престъпници; случаят с ограбването на Бринк; „Ръката на съветския шпионаж“, показваща полковник Рудолф Абел; вътрешното тренировъчно стрелбище, където всеки девет минути специален агент демонстрира смъртоносна точност, като ползува 38-калибров служебен револвер, а след това 45-калибров автомат, за да разкъсва големи колкото човек хартиени мишени.

Дотук вървеше заедно с туристите, а след това Адкок го поведе по специално подбрания за него маршрут. В това чистилище за престъпници се съхраняваха папки, съдържащи повече от 250 000 000 пръстови отпечатъци. Ако бог имаше ръце, си помисли Йънг, ФБР щеше да има и неговите пръстови отпечатъци. В останалите 8700 кабинета между другото се намираха мостри на всички произведени в света пишещи машини и образци от техния шрифт. Йънг реши в себе си, че никога не би написал на машина анонимно писмо. Имаше папки с водните знаци; папки с номерата на откраднати от банките банкноти; папки с образци от фалшифицирани банкноти. Имаше още толкова много неща — серологична секция, където се изследваха телесни течности и кръв; химически отдел, където се варяха човешки органи; спектрографска стая, където се изследваха частици от най-различни тъкани. Беше му трудно да се откъсне от кабинета за косми и влакна.

— Когато хората се бият — обясни му Адкок, — влакънца от техните дрехи могат да се закачат едно към друго. Ние събираме тези влакна, отделяме ги едно от друго и изследваме кое от тях принадлежи на нападателя и кое на жертвата. Нашата лаборатория е тайното ни оръжие. То е непобедимо. Едгар Хувър я основа през 1932 година. Той казваше: „Най-малкото петънце от кръв, променени книжа, частица от кибрит, намерени на сцената на нападението, стъпкови отпечатъци или най-малки частици от прах могат да ни дадат най-съществена връзка, за да свържем доказателствата за престъпника с престъплението или да оправдаем невинния.“

Когато Адкок го остави, главата на Йънг се пръскаше от хиляди идеи — това място беше рай за писателя фантаст. Вътрешно той се учудваше, но не беше задал този въпрос на Адкок, как някой престъпник би могъл да се изплъзне от ФБР. Не беше попитал, защото страната гъмжеше от престъпления, а по-голяма част от престъпниците все пак се бяха измъкнали.

След това се състоя първата му среща с директора Върнън Т. Тайнън. Той беше очаквал, че част от доброто му впечатление за ФБР ще се прехвърли към неговия директор. Подобно нещо не се случи и той не бе изненадан. Мразеше Тайнън от самото начало, преди дори да го беше видял. Тайнън желаеше да продиктува автобиография и за целта му беше препоръчан Йънг. Беше прочел две от неговите работи и те му допаднаха. Йънг обаче се противопостави. От приказки беше разбрал репутацията на Тайнън, неговия егоцентризъм и беше отхвърлил предложението за сътрудничество, но само за кратко. Всъщност Тайнън го беше изнудил и го бе насилил да участвува в написването на книгата.

Никога нямаше да забрави първата си среща с Тайнън в неговия кабинет. Ето го и самия директор — котешки очи, поставени в череп на булдог, който казва: