Ървинг Уолъс - Документът „R“

— Защо да се засягам? По дяволите, та ние сме приятели, Пол. Говори направо…

— Добре… — Той все още се колебаеше, но продължи: — Имах твърде обезпокоителен телефонен разговор онзи ден. Обади ми се Олин Кийф.

Името не говореше нищо на Колинс.

— Той е новоизбраният депутат от Сан Франциско — обясни Хилърд, — много добър приятел. Ще ти хареса и на теб. Той е в някаква комисия, където му се налага да говори с доста голям брой полицейски шефове от областта на Залива. Двама от тези полицейски началници са изразили гласно учудването си защо ФБР се опитва да ги представи в лоша светлина. Полицейските шефове са се оплакали, че цифрите, изпратени от тях на директора Тайнън, за които те гарантират, че са абсолютно точни, нямат нищо общо с тези, публикувани от твоите подчинени.

— Аз не правя статистиките, а само техническото им публикуване — каза Колинс, леко раздразнен. — Тайнън ги събира от отделните райони и ги обработва на компютър. Моята служба формално ги разпространява, прави ги публично достояние за негова сметка. Все пак това не е така важно. Какво искаш да ми кажеш, Пол?

— Опитвам се да ти обясня, че младият Кийф, депутатът Кийф, подозира, че Тайнън преправя тези статистики за престъпността у нас, по-специално тези, изпратени му от Калифорния. Залива ни с по-голяма вълна от престъпления, отколкото ги има в действителност.

— Защо ще прави това? То няма никакъв смисъл.

— Има твърде голям смисъл. Тайнън върши това, ако наистина го върши, за да изплаши нашите законодатели, та да прокарат поправката.

— Слушай, знам, че Тайнън е пощурял на всяка цена да прокара поправката. Зная, че ФБР винаги е било доволно от статистиките. Защо да рискуват да фалшифицират цифрите? Какво печелят от това?

— Сила.

— Но той има сила — каза с равен глас Колинс.

— Но не същата сила, която би придобил като шеф на Комисията за национална сигурност, ако някога бъде обявено бедствено положение в страната според поправката. Тогава Върнън Т. Тайнън ще бъде über alles 1 1 Над всичко. — Б.пр. .

— Не мога да го повярвам — поклати глава Колинс. — Не вярвам нито частица от това. Аз — живея с правосъдието. Осемнадесет месеца съм част от него под една или друга форма. Знам какво се върши там. Ти си далеч от всичко това. Този твой млад депутат Кийф е също далеч. Не му е известно нищо за правосъдието.

Хилърд обаче не можеше да бъде спрян лесно. Той повдигна очилата си и каза съвсем сериозно:

— От нашия телефонен разговор разбрах, че той е добре осведомен. Той знае още твърде много неща и те не са съвсем красиви. Не желая да те съветвам и да ти натрапвам моето мнение, Крис. Открий всичко сам за себе си. Преди малко ми каза, че е възможно скоро да посетиш Калифорния. Отлично, защо не ми позволиш да те запозная с Олин Кийф? Тогава го изслушай — той спря за миг колебливо, — освен ако имаш някакви причини да откажеш.

— Остави тези приказки, Пол. Познаваш ме много добре. Никаква причина не може да ме възпре да чуя факт и те, ако те са наистина факти. Не обичам празните приказки. Аз се интересувам от истината толкова, колкото и ти.

— Тогава ще се видиш с Кийф?

— Ти уреди срещата и аз ще дойда.

— Ще очаквам тази среща с голяма надежда. Съдбата на цялата ни страна зависи от хода на работите в Калифорния. Не ми харесват някои неща, извършвани точно сега там. Моля те, слушай добре всичко, каквото ще ти каже той, Крис, и тогава сам си състави заключение.

— Ще то изслушам — каза твърдо Колинс и взе листа за менюто. — Портокаловият сос към патицата беше твърде кисел. Хайде сега да си поръчаме нещо сладко.

На следващия ден, точно по обяд, както правеше това от шест месеца насам всяка седмица, Айшмъил Йънг пристигна в подземието на ФБР, след като бе дошъл с колата си от наетото от него бунгало във Фредериксбърг, щата Вирджиния. Въпреки че беше неделя, известно му бе, че в тези критични времена всички в правосъдието и ФБР са на седемдневна работна седмица. Тайнън сигурно го очакваше. Йънг паркира, измъкна се с усилие от червена спортна кола, купена на старо, и се запъти към частния асансьор на директора, където го чакаше специалният агент О’Дий. Понякога го посрещаше и заместник-директорът Хари Адкок, но днес беше О’Дий, бивш агент за проследяване на хора.

Изкачиха се заедно до седмия етаж и тук се разделиха. Айшмъил Йънг тръгна по дълъг коридор, хванал в една ръка касетофона, а в другата — чантата си, и скоро влезе в апартамента на директора Тайнън. В огромния кабинет, разположен високо над Пенсилвания авеню, Йънг хвана едно от креслата и го изтърколи до малката кръгла масичка пред дивана, където след малко щеше да се разположи Тайнън. Йънг извади книжата си и се приготви за работа. Точно в дванадесет и петнадесет Бет, секретарката на Тайнън, сложи халба бира за шефа си и диетична пепси-кола за писателя му. Миг след това тя подреди върху масичката съдове с храна, доставена от деликатесния магазин на близката 9-а улица — пилешка крем супа и домашно сирене за Тайнън, а за Йънг — картофена салата, туршия и сандвич с варени яйца и лук. Най-сетне Тайнън се надигна иззад грамадното си бюро, каза по телефона да не го свързват с никого, изключение само ако го търси президентът, и заключи двете врати на кабинета. После мина покрай Йънг, като че ли той не бе там, и влезе в тоалетните помещения. Минута по-късно излезе освежен, отпусна се на дивана и се залови за бирата си.