Ървинг Уолъс - Документът „R“

— Не зная, мамо, но ще видим.

След това разговорът бе прехвърлен за президента Уодсуърт. Спомена също двама убийци, стоящи в списъка на десетте най-търсени престъпници от ФБР, за които се предполагаше, че са в Минеаполис и Канзас сити. Най-после стигна до 35-та поправка точно когато поемаше последното късче жилаво месо.

— Не се безпокой, Върн, ще спечелиш.

— Нужно ни е потвърждението на още един щат, а остава да гласува само един.

— Ще спечелиш.

Обедът свърши точно навреме. Оставаха още десетина минути до идването на шофьора.

— Готова ли си за секретната папка, мамо?

— Винаги готова — широко се засмя тя.

Той стана от масата, отиде в дневната и донесе секретната папка. Тази папка беше последният подарък за майка му през следобедните десет минути всяка събота. Подобни папки обикновено съдържаха статистиката за големи сексуални скандали на видни хора от сцената, киното и спортния свят, с добавка от подобни истории за добре познати политици и индустриалци. Роуз Тайнън, следяща всички списания и големи вестници, обичаше след това да се впусне в клюки.

Тайнън отново почувствува, че ако Едгар Хувър е тук, ще одобри поведението му. В крайна сметка Хувър събираше материали за сексуалния живот и пиянските навици на известни американци и редовно препращаше тези секретни материали на Линдън Б. Джонсън, за да направи по-приятно четенето му преди лягане.

Тайнън отвори папката и започна да вади секретните документи един по един.

— За начало неприятна изненада, мамо. Твоят любим киноартист — и той прочете името на един от най-красивите филмови идоли, обожаван от майка му, а тя изкудкудяка с предчувствие, — … та той отишъл в салон за масажи в Лае Вегас през последната седмица, съблякъл се, а две голи момичета го завързали към кушетката и го нашибали с камшик.

— Това ли е всичко? — запита разочаровано Роуз Тайнън, добър познавач на насилието.

— Все пак някои хора смятат такова нещо за достатъчно сензационно — отговори Тайнън. — Мога да ти поднеса и нещо по-добро. Познаваш депутатката от Конгреса, развихрила речи срещу Пентагона? — той каза името й. — Никой не знае това, но ние открихме, че тя е лесбийка. Нейната секретарка по печата Радклиф, двадесет и две годишна… — и той продължи да й разказва през остатъка от десетте минути, а Роуз Тайнън го слушаше очарована.

Когато той завърши и затвори папката, майка му каза:

— Благодаря ти, Върн, добро момче си. Винаги мислиш за майка си.

— Благодаря ти, мамо.

На вратата тя се втренчи в лицето му.

— Имаш много грижи, виждам го.

— Времената са лоши за нашата страна, мамо. Има още много да се прави. Ако не прокараме 35-та поправка, не мога да си представя какво ще се случи.

— Ти знаеш кое е най-доброто за всекиго. Онзи ден казах на мисис Гросман, тя живее в апартамента над мен, та казах й, че ти би знаел какво да правиш, ако беше президент. Вярвам го, ще станеш президент.

Като отваряше вратата, той й намигна.

— Може да стана и нещо повече някога, ще видим.

За Кристъфър Колинс денят се оказа дълъг. Като се опитваше да компенсира времето, загубено около погребението на полковник Бакстър, той работи напрегнато през целия ден и дори не ползува единия час обедна почивка. Сега, седнал със съпругата си и едно от най-близките им семейства до камината от бял егейски мрамор в отделна стая от горния етаж в ресторанта на 36-а улица в Джорджтаун, той едва бе започнал да утолява глада си. По една чашка уиски и по една френска супа с лук, поръчани за него и Карин, бяха го довели до състояние на леко отпускане за първи път през този ден. Когато се залови с печената патица в портокалов сос, той вдигна очи към Рут и Пол Хилърд, за да установи доволни ли са от предястието. Явно бяха доволни.

Колинс изпитваше към Пол Хилърд — беше му трудно да го възприема като млад сенатор от Калифорния — най-приятелски чувства. Познаваше се с нето още от началото на кариерата им, когато Хилърд беше градски съветник в Сан Франциско, а Колинс — адвокат на Американския граждански съюз за свободи. По онова време играеха заедно хандбал три пъти седмично, а по-късно, при венчавката на Хилърдови, Крис им стана кум. Сега, след години, те бяха и двамата във Вашингтон, Колинс като главен прокурор на САЩ, а Хилърд като сенатор. И двамата бяха се издигнали високо.

Хилърд беше приятен човек, с очила и вид на учен, с уравновесен характер и мек глас, отличен събеседник за вечер като тази. Разговорът, както обикновено, вървеше непринудено — някои клюки относно фамилията Кенеди, перспективите на вашингтонския футболен тим „Редскин“ за през есента и още около новия филм за живота на Лизи Бордън, който всеки трябваше да види.