Ървинг Уолъс - Документът „R“

— Ако каже тръгвай, готов съм.

Тайнън и Адкок проследиха Колинс, докато влезе в сградата, след това тяхната лимузина се насочи към задния вход на зданието на Едгар Хувър, където беше частният паркинг на директора на втория от трите подземни етажа. Щом колата зави по Е стрийт, очите на Тайнън срещнаха погледа на Адкок.

— Ти чу всичко, Хари, нали?

— Точно така, шефе.

— Какво, мислиш, е искал да му каже старият Ноъ толкова важно, че да го вика преди смъртта си?

— Не мога да си представя, шефе. А може би мога, но не искам.

— Може и аз да знам. Допускаш ли, че старият Ноъ Бакстър в последните си минути е станал така религиозен, че да иска да разкрие душата си?

— Може и да е така. Не мога да кажа. Няма начин да зная. Няма начин никога да се узнае. Все пак благодарение на бога не е имал време да избърбори нищо.

Не е вярно, Хари. Не чу ли? Избърборил е нещо пред попа.

— По дяволите, шефе, та това е било света изповед. Умиращият се изповядва, а не говори за работа.

Тайнън изкриви лицето си.

— Откъде да знаем? Наречи го както искаш, изповед или каквото ти дойде наум, обаче е факт, че Ноъ е казал каквото е имал в главата си на някого, преди да хвърли топа. Говорил е, чуваш ли ме? Искал е да каже някому нещо много важно и в края на краищата го е казал. Това не ми харесва. Искам да знам какво е говорил и какво точно е казал. За мен това е много важно.

Лимузината потъна в подземните етажи на ФБР. Адкок извади носната си кърпа, закашля се и се изхрачи в нея.

— Това е мръсна работа, шефе — изрече той накрая.

— Всички работи са мръсни, Хари. В края на краищата не са толкова мръсни, да си кажем право, Хари. Всички сме затънали в мръсотия. Нашият шеф, самият Едгар, обичаше да казва това. Ние живеем от тази мръсотия, тя ни поддържа. Задачата на ФБР е да накара хората да говорят по-специално, когато имат информация, заплашваща правителствената сигурност. Няма никаква причина този поп, как му беше името?…

— Отец Дубински. Той е от Холи Тринити в Джорджтаун. Там ходят всички католици от правителството.

— Добре, искам и ти да идеш там, Хари. ФБР кара хората да говорят и не виждам защо този Дубински трябва да бъде някакво изключение. Мисля, че е време и ти да ходиш на църква. Направи на добрия отец приятелско посещение. Открий какво му е казал старият Ноъ в последния си час. Разбери какво знае този Дубински. Ако знае повече, отколкото трябва, ще намерим начин да му затворим устата. Хари, искам веднага да се заемеш с това.

— Шефе, знаеш, че бих направил всичко, но в този случай, ми се струва, шансовете ни са малко.

— А, така ли? Аз пък ти казвам, че имаме всички шансове. Ако се заловиш както трябва, няма да загубиш. Хари, за бога, не те карам да идеш там невъоръжен. Най-напред поискай от службата най-подробни данни за отец Дубински. Тези боголюбци не са по-различни от останалите. Знаеш нашето желязно правило: всеки има нещо да крие. Така е и с този поп, та нали и той е човек, и той си има своите пороци или ги е имал. Може да се напива. Може да е имал нещо с някое от момченцата в хора. Може да е оправял осемнадесетгодишната си прислужничка в дрешника. Може би майка му е била комунистка. Винаги ще се намери нещичко. Иди при тоя боголюбец с неизповяданото от него и го притисни с него. Той ще пропее, така че няма да можеш да му затвориш устата. Заради нашето мълчание той ще е готов на всичко.

Лимузината беше достигнала втория подземен етаж и паркира на директорското място. Тайнън остана замислен за миг.

Съвсем сериозно ти говоря, Хари. Така близо сме до целта, че не бива да допуснем нищо да ни убегне. Стегни се, това е най-важното, разбрано, Хари?

— Разбрано, шефе.

В продължение на два часа след погребението Върнън Тайнън работи в кабинета си. Точно в дванадесет и четиридесет и пет той отиде в личната си баня да се освежи, измъкна една официална папка от строго секретните и се забърза към асансьора. На втория подземен етаж, между вътрешно тренировъчно стрелбище и гимнастическия салон, го чакаше шофьорът с колата му.

— Александрия — разпореди се Тайнън.

— Да, сър — бе автоматичният отговор и след секунди бяха вече на път.

Беше събота, а всяка събота през този час, откакто бе директор на ФБР, Тайнън съблюдаваше свещения ритуал да пътува до Голдън Иърс Синиър Ситизънс Вилидж, за да обядва с майка си.

Няколко години след смъртта на Едгар Хувър той научи, че старецът е живял заедно с майка си, Ана-Мари, докато тя умряла през 1938 година. Хувър се е отнасял към майка си много мило и с уважение — това беше пример, направил дълбоко впечатление на Тайнън. Бе разбрал, че великите хора са имали в сърцата си достатъчно място за своите майки. Не само Хувър, а нека вземем за пример и Наполеон. За съжаление в нашата страна малцина от младите хора, а дори и по-старите уважават майките си. Престъпленията биха били по-малко в страната ни, ако своеволните млади хора започнат редовно да посещават майките си, вместо да се занимават с пистолети и съботни вечерни увеселения.