Ървинг Уолъс - Документът „R“

— До известна степен.

— Каза ли на някого, на вас или на мисис Бакстър, защо му беше необходимо да се срещне с мен?

— Не, боя се, не. Той просто каза на жена си, че иска да ви види и говори с вас.

— И нищо повече?

Свещеникът заопипва броеницата си.

— Ами как да ви кажа, поговори кратко с мен. Аз му казах, че съм при него, за да проведа тайнството на примирителното причастие, миропомазването и изповедта, ако той пожелае. Той се съгласи да изпълня тези тайнства и аз успях да ги извърша навреме, за да го примиря с бога като добър католик. Почти непосредствено след това той затвори очите си навеки.

Колинс реши да среже изкъсо тези църковни приказки.

— Отче, искате да кажете, че той направи своята предсмъртна изповед?

— Да, изслушах последната му изповед.

— Е, имаше ли в нея нещо, което би ми дало ключ към тази настойчивост да ми съобщи нещо?

— Мистър Колинс — присви устни отец Дубински, — на изповедта се гарантира абсолютна тайна.

— Но ако той е споделил с вас нещо, предназначено за мен?…

— Не мога да си позволя аз да решавам кое е било предназначено за вас и кое за всемогъщия. Повтарям, изповедта на полковник Бакстър трябва да остане тайна. Не мога да ви разкривам нито частица от нея. Сега е най-добре да се върна при мисис Бакстър. — Той замълча за миг. — И все пак съжалявам много, мистър Колинс.

Свещеникът се отправи към вътрешната стая, а Колинс по коридора. След минути седеше до изгарящата от нетърпение Карин. Той нареди на шофьора да ги откара у дома в Маклийн.

— Пристигнах много късно — обърна се той към жена си. — Беше вече мъртъв.

— Това е ужасно! Узна ли какво е искал да ти каже?

— Не, нямам ни най-малка представа — той потъна по-дълбоко в седалката си, разтревожен и учуден, — но имам намерение да открия това по всякакъв начин. Защо бе запазил последните си думи за мен? Та аз дори не бях от най-близките му приятели.

— Но ти си главен прокурор. Ти го наследи като главен прокурор.

— Точно както мислех и аз — Колинс промърмори сякаш на себе си, — трябва да има някаква връзка с това, с моята служба или с делата на държавата, едно от двете, нещо важно за всички ни. Казал, че е от изключителна важност, когато е пратил да ме извикат. Не мога да оставя този въпрос неразрешен. Все още не зная как ще стане, но на всяка цена трябва да науча какво е искал да ми каже.

Почувствува как пръстите на Карин се впиват в ръката му.

— Недей, Крис, не се заангажирай повече! Не мога да ти обясня защо, но се страхувам. Не искам да живея в страх!

— А аз не искам да живея в мистерии! — Колинс бе впил взор през прозорчето в заобикалящата ги нощ.

Погребаха полковник Ноъ Бакстър, бившия главен прокурор на САЩ, във влажна майска утрин на едно от малкото свободни места, останали в 420-акровото национално гробище Арлингтън отвъд Потомак. Близки, приятели, членове на правителството, президентът Уодсуърд бяха на почетна стража, докато отец Дубински произнасяше последната молитва.

Сега всичко бе свършило и живите, изпълнени едновременно с траурно настроение и облекчение, се завръщаха обратно към грижите на живота.

Директорът Върнън Т. Тайнън, помощникът му Хари Адкок, малко по-нисък от него мускулест човек, и главният прокурор Кристъфър Колинс, дошъл за ритуала с тях, си отиваха отново заедно. Те вървяха умълчани по Шеридън авеню, покрай надгробните камъни на Пиер Чарлз л’Анфан и генерал Филип Шеридън, покрай вечния огън, горящ над гроба на президента Джон Ф. Кенеди, към официалната, бронирана лимузина на Тайнън.

Мълчанието бе прекъснато само веднъж от Тайнън, когато крачеха край групата надгробни камъни от времето на Гражданската война.

— Виждате ли тези надгробни камъни на юнионисти и конфедерати? — каза Тайнън, сочейки ги. — Знаете ли как ще отличите едните от другите? Юнионистите имат надгробни камъни със заоблени горни краища, а конфедератите със заострени върхове, заострени, защото те говорят: „Да държим тези проклети янки далеч от нас, да не могат да седнат отгоре ни.“ Знаете ли кой ми каза това? Ноъ Бакстър. Старият Ноъ ми го съобщи веднъж, когато се връщахме както сега от погребението на някакъв генерал с три звезди — Тайнън изсумтя. — Предполагам, той никога не си е въобразявал колко скоро ще бъде тук.

Изведнъж той вдигна глава към небето:

— Допускам, че за днес с дъжда е свършено. Е, най-добре е да се връщаме към работата си.

Бяха достигнали колата на Тайнън и агент от ФБР им отвори задната врата. Хари Адкок се качи пръв, последван от Тайнън, а след това и Колинс. След миг те бяха вече извън гробището, като излязоха през Мемориалната врата на Арлингтън и пресякоха Мемориалния мост, движейки се между златните статуи на конете на края на моста, и навлязоха в града.