Ървинг Уолъс - Документът „R“

Минутите течаха, гласовете се редуваха. Както внезапно започна гласуването, така и свърши. Камарата на представителите в Охайо отхвърли 35-та поправка.

Залата с гостите в Белия дом зашумя — охкания, пъшкане, викове на отчаяние и недоволство. Необяснимо защо за Колинс, сърцето му заудря по-бързо. Хвърли страничен поглед към Карин. Тя беше спокойна и правеше усилия да потисне усмивката си. Той свъси вежди и отмести очи настрана. Всички се надигнаха от местата си оклюмани и с почуда започнаха да се скупчват около президента.

— Аз мислех, че тя е вече в торбата ни, Роналд. Къде изтървахме работата? — присвил рамене, президентът изгледа агитатора си.

— Очаквахме умерено изразена победа — отговори Стийдмън, — но нашите последни допитвания към гласуващите бяха преди тридесет и шест часа. Кой знае какво се е случило през тези часове.

— Мистър президент — Макнайт махаше с ръка, — изглежда, говорителят ще ни поднесе обяснението…

Президентът и гостите му, включително Колинс, извърнаха глави към телевизора.

— … и така, току-що до нашата кабина достигна слух, който все още не сме в състояние да потвърдим, но неколцина от законодателите заявили пред нашия представител долу в залата, че през последната нощ и тази сутрин се е разгънала в кулоарите на събранието светкавична кампания от адвоката Пиърс, Тони Пиърс. Той оглавява ЗЗГС, национално политическо обединение, известно като Защитници на закона за граждански свободи. Само преди един месец той е започнал масирана кампания срещу поправката сред законодателите на още негласувалите щати и вече постигна своя най-голям успех в Охайо. В единадесет часа той е говорил пред голяма група колебаещи се, а дори и поддържащи поправката депутати и с документи им е доказал какви непоправими за нацията беди ще донесе тя. Така той е насочил гласовете против поправката, която само преди един час изглеждаше непоклатима. Тони Пиърс, както мнозина от зрителите ще си спомнят, е бивш служител на ФБР, напуснал това учреждение и станал добре известен адвокат, писател и защитник на гражданските свободи. Неговата репутация…

Рев, подобен на животински, удави гласа от телевизора.

— Знаем ние тази репутация — бучеше гласът на Тайнън, скочил пред телевизора, размахал юмрук към екрана. — Знаем всичко за този кучи син!

Той се завъртя около себе си, червен като рак, втренчил поглед в останалите, а след това и към президента.

— Простете неприличния ми език, но ние познаваме това копеле Пиърс твърде добре! Знаем, че той оглавяваше група активисти радикали в университета Уисконсин. Знаем как получи във Виетнам медал, който не заслужаваше. Знаем как се промъкна като невестулка във ФБР, играейки ролята на герой от войната, как лъжеше нашия велик директор Хувър, заел се да му помогне. Знаем, че беше немарлив към задълженията си, освобождаваше криминални типове, които бе длъжен да задържи, преиначаваше докладите си, като се мъчеше да изплува нагоре, отказваше да се подчинява. Именно заради това го изритах от Бюрото. Знаем имената на четири радикални групи, към които принадлежи жена му. Знаем, че едно от децата му има извънбрачно поколение. Знаем поне девет подривни организации, представлявани от неговата правна фирма. Познаваме Тони Пиърс като обърната ръкавица и знаехме какъв лош ефект ще има неговата агитация, преди още да се бе заловил с нея. Трябваше да го смачкаме още в минутата, когато оглави ЗЗГС, но не го сторихме, защото не искахме да представим бивш агент на ФБР в такава негативна светлина, да не увредим образа на Бюрото сред масите и освен това не допускахме, че някой ще приеме сериозно такова смахнато чучело.

— Не се тревожи, Върнън — опита се да го успокои президентът, — всичко това е минало. Бедата е извършена, ако, разбира се, той е отговорен. Сега трябва да се погрижим да се не повтаря.

Наблюдавайки сцената, Крис Колинс откри, че е объркан и разстроен. Бе изненадан от грозния изблик на Тайнън. Той излъчваше злоба и разкри своите инквизиторски качества, неподозирани досега от Колинс. Крис бе хванал ръката на Карин, сякаш да сподели с нея своята обърканост, когато забеляза, че президентът го вика. Той пусна ръката й, провря се между Макнайт и водача на мнозинството в Сената и се озова пред президента, към когото вече се бе присъединил и Тайнън.

За миг президентът остана замислен, потривайки брадичката си.

— Е, джентълмени, една погрешна победа и една погрешна загуба. Сами виждате колко непостоянна е страната ни. Всички наши надежди сега са насочени към Калифорния. След един месец — той замълча за миг. — Не съм обръщал голямо внимание на пропагандата по тихоокеанското крайбрежие. Бях сигурен, че всичко ще свърши тази нощ. Сега е по-добре да насочим всички сили там. Роналд ми извести, че там имаме известно пропагандно предимство, но това не ме задоволява. Калифорния е щат, с който винаги трябва да се съобразяваш. Знаете, че от тях всичко може да се очаква. Това е нашата последна надежда и аз залагам всичко на нея. Искам от вас, Върнън и Крис, да дадете всичко от себе си. Ние трябва да спечелим.