Ървинг Уолъс - Документът „R“

Колинс чу аплодисменти и около себе си.

— Браво! — извика президентът, като постави пурата си в пепелника и започна да ръкопляска, после се провикна през рамо: — Макнайт, кой бе току-що говорилият? Някакъв Смит? Провери! Човек с такава точна мисъл, а при това и красноречив, може да бъде използуван и в Белия дом — погледът му се върна върху екрана. — Внимание! Започва гласуването.

Всъщност то бе започнало. Колинс чуваше повикването имената на депутатите и тяхното „да“ и „не“. Някъде от вътрешността на залата гърмяха предсказанията на Тайнън, че това ще е истинско конно надпрепускане. Колинс чуваше зад себе си забързания глас на Стийдмън, че гласуването ще отнеме доста време, тъй като депутатите са 150.

Понеже гласуването щеше да се забави и понеже беше уморен, Колинс отклони вниманието си от телевизора и спря поглед върху Тайнън. Той стоеше изправен, подобното му на булдог лице бе зачервено от напрежение, очите му присвити в тесни цепнатини, докато следеше гласуването. Колинс погледна през рамо към президента. Лицето му беше като гранит — безстрастно, неподвижно, сякаш позираше на ваятел, докато гледаше екрана.

Честно казано, всеотдайни хора, помисли Колинс. Не е важно какво казват външните наблюдатели — заядливци като Айшмъил Йънг, а дори и неверници като Карин, — те бяха същества, изпълнени с отговорност. Внезапно той се почувствува удобно в своя кръг от силни хора. Усещаше, че принадлежи към тях. Бе чудесно. Така много му се искаше да изкаже благодарност на човека, поставил го тук — полковник Бакстър — той му липсваше, но, уви, не можеше да го достигне. Бакстър лежеше в кома в болницата Бетесда.

Колинс вярваше, че дължи всичко на полковник Бакстър, но в действителност сега разбираше, че издигането му до главен прокурор е станало благодарение на серия от случайности и грешки. Първо, той беше син на баща си, а полковник Бакстър и баща му са живели в една стая при следването си в колежа Станфорд. След завършването им в първите усилни години са останали най-близки приятели. Бащата на Колинс е искал да се отдаде на юридическата практика, но след това станал бизнесмен и богат индустриалец в областта на производство на електроника. Колинс си спомни изключителната гордост, изпитвана от баща му, че синът му е станал юрист. Старият Колинс непрекъснато държеше в течение Бакстър и другите си приятели за успехите му в юридическата практика.

Две открояващи се случки привлякоха отново вниманието на Бакстър към него. Работеше като адвокат на Американския граждански съюз за свободи в Сан Франциско. По това време защити успешно отявлено фашистка американска организация, защото вярваше в свободното прокламиране на идеи, независимо какви са. На полковник Бакстър като консерватор този факт направи много силно впечатление, защото сметна погрешно, че Колинс стои на крайнодесни позиции. Известно време след това като новоназначен областен прокурор в Оклънд Колинс спечели вниманието на нацията, като проведе успешно обвинението срещу трима чернокожи убийци, извършили ужасни престъпления. То допадна още повече на Бакстър. Той разбра, че Колинс няма жалостиво сърце да прояви повече състрадание към черните, отколкото към белите. Не излезе обаче наяве истинското вътрешно разбиране на Колинс за случая, че тези бедни, зле възпитани и зле живеещи хора бяха всъщност истинските жертви — жертви на обществото. За нещастие законът не предвиждаше милост за несретата и обременената наследственост.

Да, сензационните заглавия бяха спечелили симпатиите на Бакстър. Фактът, че Колинс по време на частната си практика в Лос Анджелис успешно защити правата и живота на няколко групи чернокожи и латиноамерикански емигранти и спаси главите на шепа бели сектанти, бе разтълкуван от Бакстър като младежка разпаленост и средство за успокояване съвестта на младия адвокат. Така в резултат на досегашната си юридическа практика и старото семейно приятелство Колинс бе повикан във Вашингтон да заеме поста заместник главен прокурор, а после изненадващо поради артериално заболяване на Бакстър — главен прокурор на САЩ и част от тази елитна компания.

Внезапно му се стори, че мислите закънтяха в главата му, и тогава осъзна, че залата е притихнала. Огледа се, видя как президентът изведнъж скочи от креслото си и чу всеобща наздравица. Стреснат, той погледна телевизора, след това Карин, която не участвуваше в наздравицата и шепнеше:

— Тя току-що бе приета. Нюйоркската Камара на представителите току-що ратифицира 35-та поправка. Не чуваш ли говорителя? Той обявява, че е необходим само още един щат за окончателното приемане на поправката. След кратко прекъсване ще бъде включен Кълъмбъс.