Ървинг Уолъс - Документът „R“

— Чу ли това? — прошепна тя.

— Кое?

— Тайнън. Внезапната му загриженост как се чувствувам. В действителност искаше да ни каже по свой собствен начин, че знае, че аз съм бременна.

— Той не може да знае. Никой не знае! — Колинс изглеждаше объркан.

— Той знае — шепнеше Карин.

— Дори да е разбрал, какво от това?

— Само да ти напомни, че знае всичко. Да държи теб и всички останали под контрол.

— Струва ми се, преувеличаваш, мила. Не е толкова хитроумен. Опитвал се е само да покаже куртоазия. Въпросът му е бил невинен.

— Сигурно. Невинен като вълка в „Червената шапчица“.

— Шшш… По-тихо.

Бяха стигнали до креслата и се отпуснаха в тях. Като поемаше питието си на бавни глътки, Колинс се опита да се съсредоточи върху екрана. Добре известен телевизионен коментатор тъкмо казваше, че ще отдели няколко минути, за да припомни процедурата за приемане на нова поправка към конституцията, и по-специално трудния път, преминат от настоящата 35-а поправка от задвижването й до този момент, когато вече е на границата да бъде ратифицирана.

— Съществуват два начина, посредством които може да бъде предложена всяка нова поправка — започна коментаторът.

Колинс остави чашата си, запали цигарата на Карин и своята и се облегна назад да слуша не чак дотам внимателно.

— Единият начин за поставяне началото на дадена поправка е тя да бъде предложена в Конгреса. Другият начин е поправката да бъде предложена от общонационално събрание, призовано от Конгреса по искане на две трети от законодателните тела на САЩ. Нито една от поправките не е била предлагана досега по този начин. Всичките са започвани от Конгреса във Вашингтон. Щом Сенатът или Камарата на представителите представят резолюция за нова поправка, започва прослушването й от законодателната комисия и комисията по правилника. След като се одобри от тях, тя се внася в Сената и Камарата на представителите. Тук е необходимо да бъде утвърдена от две трети от законодателите. След минаването на тези процедури не е нужен подписът на президента, а документът се изпраща на администрацията, където се размножава и се изпраща по едно копие до губернаторите на петдесетте щата. Те от своя страна го отправят до щатските законодателни тела за разисквания и гласуване. Когато три четвърти от щатите го ратифицират, това ще рече 38 от 50-те щата на САЩ, поправката се превръща в официална част от конституцията.

Колинс всмукна от цигарата си и пое чашката с поглед, фиксиран върху екрана. Коментаторът продължаваше своето изложение:

— До 1789 г. са направени първите десет поправки на конституцията, а от това време досега са внесени в Конгреса 5700 резолюции за промяна на конституцията в една или друга насока. Предлагани са били поправки от всякакъв вид, да се замени президентският пост с тричленен ръководен комитет; да се премахне заместник-президентството; да се замени името Съединени щати на Америка със Съединени щати на света; да се промени избирателната система; да се промени правото на собственост така, че никой да не може да притежава повече от десет милиона долара. Повечето от тези 5700 предложения са били отхвърлени още в Конгреса, но от немалкото останали само 34 са ратифицирани от три четвърти от щатите и са станали законна част от конституцията. Не съществуват никакви ограничения във времето, за което отделните щати трябва да ратифицират или отхвърлят дадена поправка. Най-бързо одобрената в нашата история поправка е 26-а, даваща право на глас на 18-годишните. Три месеца и седем дни след излизането й от Конгреса тя е била ратифицирана. Ето ни сега пред последната 35-а поправка. Тази нощ ще наблюдаваме дали тя ще загине, или ще стане част от нашия основен закон.

Колинс забеляза раздвижване в залата и видя, че присъствуващите започнаха да заемат местата около телевизора.

— Така силно оспорваната 35-а поправка — продължи коментаторът — изникна от желанието на конгресмените и на президента Уодсуърт да заместят временно първите десет поправки, т.е. закона за гражданските свободи, при извънредно тежки за страната обстоятелства, да изковат оръжие, чрез което да налагат законност и ред, ако това се окаже необходимо за страната.

— Оръжие?! — извика президентът, току-що седнал близо до Колинс. — Какво иска да каже с това оръжие? Ако някога съм чувал по-предубеден език, това е този. Как бих искал да прокараме една поправка, чрез която да се защитаваме от коментатори като този.