Ървинг Уолъс - Документът „R“

— И аз четох, мила. Откровено, не мога да кажа кое е правилно. Поправката би била полезна, ако страната се управлява от добри хора, но може да бъде ужасна, ако попадне в ръцете на злодеи. Мога засега да ти кажа, че ако я прокарат, работата ми ще стане по-лесна.

— Тогава да се надяваме, че ще мине — но в гласа й липсваше убеденост.

— Е, както казват в мистериозния Близък изток, каквото има да става, ще става. Засега ни предстои да ядем гозбите на президента, да гледаме и да слушаме — той погледна часовника. — Ти по-добре намъквай роклята. Шофьорът ще пристигне всеки миг. Обичам те. До скоро виждане.

Като остави слушалката, Колинс сложи част от книжата в чантата си, а след това мислите му се насочиха към Карин. Съжаляваше, че понякога, макар и много рядко, е бил леко грубоват с нея. Тя заслужаваше по-добро отношение — най-доброто. Знаеше, че предстоящата вечеря ще бъде тежко изпитание за нея. Тя беше против промяната в тяхното обществено положение от самото начало, против това той да заеме длъжността заместник главен прокурор, против преминаването му от частна практика в Лос Анджелис към държавна във Вашингтон, като протестира най-бурно срещу влизането му в правителството като главен прокурор на САЩ. Отначало тя претендираше за аполитичност и не се изразяваше напълно откровено, но той долавяше позициите й. Всичко се изясни, преди той да влезе в системата на правосъдието. Тя не харесваше и не вярваше на хората, с които трябваше да се обвърже — от президента Уодсуърт до директора Тайнън. Беше отишла и по-далеч, като се стараеше да му обясни, че длъжността му поначало е бита карта — въпреки цялата си натруфеност и важност в края на краищата той ще бъде принесен в жертва, ако се стигне дотам. Страната вървеше към пропаст, а той трябваше да стои на кормилото. Карин не искаше най-вече да живее като риба, затворена в аквариум, не й допадаха наложени насила приятелства от съответния социален живот, не й се нравеше позирането, наложено от службата му, пред средствата за масова информация. Бяха женени неотдавна — и двамата за втори път. Само две години брачен живот, беше и бременна в четвъртия месец и се нуждаеше от близост и уют, без да й се налага да споделя съпруга си с това противно общество.

Крис се изправи, взел решение цялата вечер да бъде плътно до нея, каквито и усилия да му струваше това. Той протегна високото си сто и деветдесет сантиметра тяло, така че ставите му изпукаха. Хвърли кратък поглед в огледалото към мършавото си, но симпатично лице и рошава коса и усети, че е време да побърза след дванадесет минути колата пристигаше. Запъти се към личния си кабинет, за да се измие и преоблече, а мислите му бяха отново насочени към вечерята — щеше ли да се превърне тя в паметен момент за историята?

Когато техният кадилак влезе в Белия дом през вратата на Пенсилвания авеню, Колинс видя пред северната фасада на зданието тълпа журналисти, очакващи гостите.

Майк Хогън, телохранителят му от ФБР, се извърна от предната седалка и запита:

— Ще желаете ли да говорите с тях, мистър Колинс?

Той стисна ръката на Карин и отговори:

— Не, стига да успея да се измъкна. Да влизаме направо.

Щом излязоха от колата, Колинс беше любезно уклончив с представителите на пресата. Хванал Карин под ръка, той забърза към входа след Хогън, като отговори само на един въпрос.

Един от телевизионните журналисти подвикна след тях:

— Чуваме, че тази нощ ще гледате телевизия. Как ви се струва, какво ще излезе от това представление?

— Ще гледаме новото копие на „Отнесени от вихъра“. Убеден съм, че северняците ще победят — отговори през рамо Колинс.

Вътре то очакваха две изненади.

Той мислеше, че събирането ще се състои в Червената зала или в една от по-малките на горния етаж, но бяха насочени към малката зала за срещи на правителството. Очакваше също да присъствуват тридесет-четиридесет души, но видя само около дванадесетина.

Богати зелени завеси покриваха стената от френски прозорци, водещи към розовата градина на Белия дом. На отсрещната стена, посред лавиците с книги, бе монтиран огромен цветен телевизор. Изправени, няколко души наблюдаваха картината, въпреки че звукът бе много приглушен. Обърнати към телевизора, зад грамадната полирана черна заседателна маса (напомняща на Колинс похлупак на саркофаг) бяха наредени в полукръг дълбоки кресла. Встрани от масата, между огромния президентски печат, гравиран на източната стена, и знамето, стоеше президентът Ендрю Уодсуърт, ангажиран в оживен разговор с водачите на мнозинството от Сената и Камарата на представителите и техните съпруги.