Ървинг Уолъс - Документът „R“

— Ще ни даде потисничество. Тя ни предлага да жертвуваме свободите като цена за спокойствието.

Колинс почувствува лека досада и реши да приключи този разговор. Изглежда, всеки знаеше как да се справи с всичко, как да реши всеки проблем, преди да е дошъл негов ред да го стори.

— Добре, мистър Йънг. Известно ви е какво става навън по улиците. Най-страшната вълна от престъпления и насилия в нашата история. Вземете например нападението срещу Белия дом, осъществено преди два месеца от група организирани бандити. Бомби, картечници; пострадала тежко част от сградата, убити и ранени тринадесет души от специалните служби, загинали седем невинни туристи. Никой не се е нахвърлял така върху Белия дом от 1814, но тогава това бяха британски войници, и то по време на война, а преди два месеца бяха американци, разбирате ли! Нищо не е сигурно. Чухте ли новините по телевизията, или да сте прегледали сутрешните вестници?

Йънг поклати глава отрицателно.

— Тогава да ви разкажа: Пеория, щат Илинойс, полицейското управление; поредната смяна полицаи получават разпорежданията си за деня и се отправят към колите и мотоциклетите, когато попадат на засада пред сградата. Разкъсват ги на парчета — кървава баня — най-малко една трета от тях са убити и ранени. Как да се оправяме с подобни случаи? А какво ще кажете за изчисленията на математик, доказал, че всеки девети човек, роден в Атланта през тази година, ако остане в града, ще загине от насилствена смърт. Повтарям ви, подобна престъпност не е съществувала в цялата наша история. Какво предлагате за разрешаване на тази криза?

Явно, тази тема бе занимавала отдавна Айшмъил Йънг, защото отговорът му дойде веднага:

— Бих поставил нашия дом в ред, като го обновя. От основата до покрива. Както е казал Джордж Бърнард Шоу: „Не е грях да атакуваш главната злина: не страданието, алчността, духовенството, кралската институция, демагогията, монополизирането, невежеството, пиянството, войната, нито която и да е от всички други последици на бедността, а тъкмо самата бедност.“ Аз бих приложил драстични мерки, за да се отървем от бедността, да се избавим от икономическата потиснатост, от неравенството и неправдата, за да се избавим от престъпността…

— Е, сега не е време за тези прекалени мерки — прекъсна го Колинс. — Аз не отричам, че това е необходимо като основа. Всичко това ще стане, когато му дойде времето.

— Това време не ще настъпи никога, щом успеете да прокарате 35-та поправка.

Колинс изгуби желание за повече спорове.

— Любопитен съм, мистър Йънг, разговаряте ли така, когато работите с директора Тайнън?

— Никога нямаше да бъда тук — присви рамене Йънг, ако разговарях така с директора. С вас е възможно, защото, изглежда, сте добър човек.

— Аз наистина съм такъв.

— И, надявам се, не ще се засегнете, ако ви кажа, че се чудя какво правите заедно с тази тълпа гангстери.

Това попадна точно на място. Когато преди един месец той се съгласи да приеме длъжността главен прокурор на САЩ, Карин бе изказала същото мнение. Тогава той намери отговор за нея, но сега никак не му се искаше да го повтаря пред един наистина чужд човек. Вместо това той каза:

— Бихте ли желали да видите някой друг във връзка с работата си? Някой препоръчан от Тайнън? Защо, мислите, поех този пост? Защото струва ми се, че добрите хора ще се свършат най-напред. — Той погледна отново часовника си и стана. — Съжалявам, мистър Йънг, но времето ни свърши отдавна. Още когато влязохте, ви казах, че ме очакват цял куп дела, а след това — да отида в Белия дом. Вижте какво, след месец-два сигурно ще съм запознат с въпроса много по-добре и ще бъда в състояние повече да ви помогна. Защо да не ми позвъните тогава?

Айшмъил Йънг беше на крака и прибираше бележките и касетофона си.

— Ще ви се обадя, ако сте още тук. Надявам се да бъдете.

— Ще бъда.

— Тогава ще ви потърся. Хиляди благодарности.

Кристъфър Колинс стисна ръката на писателя и проследи неговата поклащаща се към вратата фигура. Изведнъж му се дощя да попита нещо, скрито досега в подсъзнанието му.

— Между другото, мистър Йънг, колко време работите с Тайнън?

— Около шест месеца — отвърна Йънг от прага, — веднъж седмично.

— Е, и досега не ми казвате какво мислите за него?

— Мистър Колинс — едва се усмихна той, — аз ще се придържам към петата божия заповед — сега вече се бе ухилил, — петата все още е в сила, нали? Тази работа ми е хлябът и солта. Тях никога не бих рискувал. Освен това бях подложен на известен натиск, за да се заема с нея. Благодаря ви още веднъж — и изчезна.