Ървинг Уолъс: Документът „R“

— Това е вярно, но като заместник главен прокурор съм се срещал с Тайнън съвсем рядко. Той ще потвърди, ако го попитате. С полковник Бакстър се виждаха твърде често, те бяха приятели в известен смисъл.

Веждите на Йънг подскочиха леко нагоре:

— Не ми е известно директорът Тайнън да има някакви приятели. Такова ми е поне усещането от разговорите с него. Струва ми се, че само неговият помощник Хари Адкок му е близък приятел, и го схващам повече като служебна връзка.

— Не настоя Колинс, — той беше близък с Ноъ Бакстър, ако изобщо е бил близък с някого. Все пак допускам, че сте прав в един-единствен смисъл: Тайнън е самотник. Ако хвърлите поглед назад, ще установите, че и другите директори на ФБР не са изключение от това правило. То е заложено в самото естество на задълженията им. Както и да е, аз имах съвсем минимални възможности да се срещам с него, за да мога изобщо да го опозная.

Не бе възможно обаче писателят да бъде разубеден лесно. Той извади старата лула от устата си и облиза устни.

— Но, мистър Колинс… — за миг той замлъкна — не зная правилно ли е обръщението ми мистър, или може би трябва да ви назовавам главен прокурор Колинс, или още по-добре да пропускам прокурор и да остане само генерал…

— Мистър Колинс е най-удобно — усмихна се прокурорът.

— Много добре, благодаря. Исках само да ви напомня, че след като полковник Бакстър получи мозъчния удар, а това беше преди пет месеца, вие бяхте временно шеф тук, неофициално оглавявахте цялото ведомство, докато това стана официално и от една седмица. Както е известно на всички, ФБР е във ваше разпореждане, директорът на ФБР Тайнън е ваш подчинен, така че контактите ви с…

Колинс бе принуден да се изсмее.

— Директорът Тайнън мой подчинен!? Мистър Йънг, необходимо ви е още много неща да научите.

— Тъкмо за това съм тук — отговори сериозно Йънг. — Тук съм, за да се уча. Не мога да бъда съавтор в автобиографията на директора на ФБР, без да познавам най-прецизно неговите отношения с главния прокурор, с президента, с ЦРУ, с всекиго от правителството. Ще ми отговорите, че трябва да попитам самия директор за всички тези неща. Повярвайте ми, питал съм го, но той се изразява така бегло за всички процеси в правителството и за своето място в тях! Съществуват толкова много неща, които не мота да разбера от него. Работата е там, че той не се интересува от тях, а, от друга страна, е крайно нетърпелив. Заинтересуван е най-вече от приказки за службата му във ФБР под ръководството на Едгар Хувър, за неговата оставка и връщането му отново. Е, и аз се интересувам от тези неща, те са сърцевината на книгата, но се интересувам също от това къде е неговото място, искам да кажа — във връзка с колегите му, в цялата структура на властта.

Колинс реши да бъде полезен, да изясни някои неща, макар това да му отнеме няколко минути повече.

— Добре, мистър Йънг, нека бъдем наясно. В ръководството за правителството е казано, че директорът на ФБР е подчинен на главния прокурор на САЩ. Съгласно предписанието това е така, но практиката е доста далеч от него. Според закона не главният прокурор на САЩ определя и назначава директора на ФБР, а президентът по препоръка и със съгласието на Сената. Директорът на ФБР участвува в моите конференции, консултира се с мен, работи с мен, но аз нямам никаква власт над него, отново президентът е този, който разполага с нея. Президентът сам, без одобрението на Сената, може да го снеме от тази длъжност. Така че с изключение само на книжните разпоредби директорът Тайнън не е мой подчинен. Човек като Тайнън, както сега ви става ясно, не може да бъде подчинен никому. Сигурен съм, че Тайнън, както и всички останали директори на ФБР, усеща, че притежава тази длъжност пожизнено, стига той да я желае, и гледа на всички главни прокурори като на временно явление. Следователно нека се върнем отново към основния ви въпрос, той никога не е работил за мен и никога не съм имал достатъчно контакти с него, дори и като заместник главен прокурор, когато оглавявах ведомството, след като полковник Бакстър бе настанен във военноморския медицински център Бетесда. Съжалявам, че не мога да ви бъда от помощ в по-голяма степен. Всъщност не мога да си представя защо директорът Тайнън ви отправи към мен.

Йънг се поизправи леко в креслото:

— О, не ме изпраща той. Инициативата е моя.

Колинс също се поразмърда в удобното си служебно кресло.

— Тогава всичко е ясно.

Той се почувствува облекчен. Не беше значи задължен с нищо към Тайнън. Можеше спокойно да сложи край на това интервю, без да засегне с нещо директора. Все пак някакво вътрешно чувство го караше да бъде любезен с Йънг. Искаше му се да му подхвърли някаква информация, колкото и нищожна да е тя, и да го изпрати щастлив.