Ървинг Уолъс - Документът „R“

Колинс не помръдваше. Мислеше за разговора им, за кризата в страната, за новата поправка, която се очакваше да ликвидира това, за директора Тайнън, като преоценяваше мислите си за всичко поотделно. Тогава осъзна колко време пропиля и колко много му предстоеше още да привърши. Накрая седна и започна да преглежда книжата.

Скоро забрави за посетителя. Вниманието му бе погълнато изцяло от случаите, изискващи незабавно неговото мнение. Отвличане на човек от един щат в друг, нарушаване разпоредбите за атомната енергия, оплакване за земя от индианци, заведено дело срещу един от големите тръстове, огромна сделка с наркотици, покана от федерален съдия, подмолен заговор срещу Конгреса, случай на изгонване от страната, множество вълнения, съмнения за заговор срещу правителството. Въпреки че беше изцяло погълнат от работата, слухът му бе много чувствителен. Въпреки мъртвата тишина в огромния кабинет той усети стъпките й върху дебелия ориенталски килим. Вдигна глава и видя Мериън Райе, секретарката си, да влиза от прилепения към неговия кабинет. В ръцете си държеше огромен служебен кафяв плик.

— Току-що пристигна, донесен на ръка отсреща — каза тя.

„Отсреща“ означаваше от другата страна на Пенсилвания авеню, т.е. зданието на Едгар Хувър, ФБР, респективно директора на ФБР.

— Надписано е „поверително“ и „много важно“ — добави тя, — сигурно е от директора Тайнън.

— Необичайно! — учуди се Колинс. — Обикновено той изпраща всичко до обяд.

Тя му подаде плика и произнесе колебливо:

— Ако няма някаква друга работа, мога ли да си отивам?

— Колко е часът? — той бе изненадан.

— Шест и двадесет.

— Боже мой, та аз не съм завършил и половината. Не биваше да позволявам този писател да ми загуби толкова време. — След като помисли малко, промърмори: — Е, може пък да е от полза. Интересен човек. — Неспокойно погледна купчината документи и продължи: — Вижда се, ще трябва да ги взема у дома. Добре, Мериън, заключвай и заминавай.

— И вие нямате повече време за работа. Не забравяйте, поканен сте на вечеря в Белия дом, точно в седем и петнадесет.

— Това може би е също работа — направи гримаса Колинс.

Тя се поколеба още за миг и върху обикновеното й продълговато лице се появи сдържана усмивка.

— Аз… искам да ви честитя, мистър Колинс, първата седмица като главен прокурор. Всички така много се радваме, че сте с нас. Лека нощ.

— Лека нощ, Мериън. Високо ценя вашите чувства.

Останал сам, той заоглежда плика. Напоследък ФБР го изненадваше с все по-парещи новини, така че и сега колебливо отвори плика. Извади десетки листове полицейска статистика. Заедно с тях се подаде и писмо, писано на ръка. Разкривеният, нечетлив почерк му беше познат — неправилна пунктуация, волни съкращения — всичко подсказваше, че бележката е от Тайнън, преди още да е видял подписа. Колинс зачете с любопитство:

Драги Крис —

Ето ти последните статистики за последните месеци за нац. престъпления най-лошите досега — най-лошите в нашата история — изпращам копие до През и едно до теб, така че да ги имаш преди да отидем при През тази нощ. Отбележи скока в убийствата, нападенията, въоръжените грабежи, отвличанията. Виж и моята добавка от нишки към конспиратори и революционери — в огън сме и скоро ще бъдем опечени, и единственото което може да ни измъкне от него е прокарването на 35-а Поправ. още тази нощ моли се за нея. Аз вече телефонирах тези последни статистики до законодателите в Олбъни, Н. Й. и Кълъмбъс, О. така че те знаят истинската ситуация, преди да гласуват тази нощ.

Мразя да ти изпращам такава страхотна информация, но чувствувам че трябва да си наясно преди да срещнеш През. Всичко е в суров вид — ще ги прегледаме утре най-щателно — преди да ги публикуваме — доскоро виждане на телевизионната вечеря.

Като прибра писмото, Колинс прегледа официалните донесения за престъпността в страната. През последния месец, в сравнение с предишния, убийствата бяха нараснали с 18%, изнасилванията — с 15%, въоръжените грабежи — с 30% и нападенията — с 20%.

Остави тези страници и през ума му премина друга статистика. Поради нарастващите беззакония затворите се пукаха от наплив на престъпници. Преди пет години в 250-те по-големи затвори и изправителни домове в страната се намираха по едно или друго време от годината по два милиона души. Въпреки нарасналите усилия да се сложи край на закононарушенията, въпреки включването на 45 000 юристи и агенти на ФБР в тази борба, въпреки че от Пентагона бяха отделени три специални армейски дивизии за контролиране на вътрешните безредици, въпреки 22-та милиарда, предвидени да се изразходват за тази цел през настоящата година (през 1960 г. те са били само 3,5 милиарда), спиралата на престъпността се издига бързо. След година може би ще достигне крайна степен — предвестник на свършека на организираното общество.