Ървинг Уолъс - Документът „R“

Колинс и Тайнън закимаха енергично с глава.

Президентът отряза върха на нова пура и изчака, докато Тайнън му я запали. Издухвайки струи дим, той се обърна към Колинс:

— Имам идея как да започнем, Крис. Ти произхождаш от Калифорния, нали?

— Да, от областта на Залива съм, освен това съм практикувал в Лос Анджелис.

— Отлично. Струва ми се, заслужава си да отидеш за една-две седмици там. Можеш да проведеш доста деликатна, но ефективна агитация за нашата кауза.

— Ами… — отвърна разтревожен Колинс. — Не съм сигурен, че ще имам толкова голямо влияние. Единственият наистина популярен местен човек, той на практика е идол в Калифорния, е върховният съдия Мейнърд.

— Не, Мейнърд няма да я свърши — поклати отрицателно глава президентът. — Зная от сигурен източник, че той не е на наша страна. Освен това той е много непрактичен, но дори ако не беше така, не е никак подходящо съдия да агитира на политическа тема.

— Да благодарим на бога за това — вметна Тайнън, — никога не бих му се доверил относно поправката.

— Не ни трябва Мейнърд — продължи президентът, обръщайки се към Колинс. — Но ти сигурно ще ни потрябваш. След всичко това, Крис, не подценявай себе си. Ти си главен прокурор. Това значи нещо. Истинските хора ще те чуят. Да, харесва ми идеята да те пратим в Калифорния. Можем да уредим и повод за твоето отиване там. Нека си помисля малко.

Изпаднал в неудобство от тази идея, Колинс знаеше, че не би посмял да се противопостави.

— Ще направя каквото наредите, ако смятате, че то е много важно…

— Адски важно — намеси се Тайнън. — Нищо не е по-важно от това. Казвал съм го стотици пъти и ще го кажа отново. Това е най-съдбоносното гласуване, провеждано някога в Щатите. Без него не ще имаме своя държава изобщо.

— Върнън е прав — каза президентът. — На всяка цена трябва да имаме някого в Калифорния. Или ти, или, възможно е, някой от твоята величина, прекарал по-дълго време в администрацията. — Той спря за малко, след това добави настойчиво: — В никакъв случай не бива да загубим този път. Тази сутрин се поразходих да видя възстановителните работи върху тази част от Белия дом, нападната преди две седмици. Какви разрушения, какъв позор! Когато домът на президента не е сигурен, това значи, че сме в опасност. И всичко това може да се повтори отново. Знаете тренираните немски овчарки и доберманите, които ме накараха да поставя наоколо? За сигурност, ме убеждаваха. Миналата нощ загина шестото от тях от снайперист. Сега ме съветват да инсталирам електрическа бариера, обикаляща около Белия дом, да се изолирам, да превърна себе си в затворник в собствения си дом, начин, по който мнозина порядъчни граждани на тази страна са принудени да заключват себе си зад вериги и алармени системи. Е, джентълмени, не мога да търпя повече това. Длъжни сме да върнем отново цивилизацията в нашата земя чрез 35-та поправка. И това ще бъде постигнато, като победим в Калифорния.

— Амин — каза Тайнън.

В този момент се появи мис Леджър.

— Извинете ме, мистър президент… Мистър Колинс, вашият телохранител ви чака при вратата. Налагало му се да говори с вас. Казва, че е нещо спешно.

— Благодаря ви — отвърна Колинс, а после се обърна към президента: — Готов съм да направя всичко, каквото мога.

— Следващата седмица ще знаеш, а сега по-добре върви да се оправяш.

Като взе Карин, двамата благодариха на президента за вечерята и Колинс пожела лека нощ на околните.

Водейки Карин, Колинс бързо достигна вратата, където бе изправена яката фигура на телохранителя му, агента Майк Хогън.

— Какво има? — запита Колинс.

— Полковник Ноъ Бакстър, сър — произнесе с приглушен тон Хогън. — Излязъл е от комата. В съзнание е, но е на умиране.

— По дяволите, това е страшно. Сигурен ли сте?

— Съвсем сигурен, няма място за съмнение. Съобщението дойде от самата мисис Бакстър посредством централата на правосъдието и ми бе предадено по телефона в колата. Първите думи на полковник Бакстър, когато е дошъл в съзнание, са били, че иска да ви види. Трябвало непременно да ви види. Касаело се за нещо спешно. Искал да ви каже нещо много важно. Мисис Бакстър ме помоли да ви отведа до леглото му, преди да е станало твърде късно.

Колинс сграбчи ръката на Карин и я поведе по коридора.

— Много добре, да полетим към Бетесда. Да не губим и минута. — Той погледна Карин. — Чудя се, за какво е всичко това?

Кадилакът се понесе с главоломна скорост на север по Уисконсин авеню, прекоси Мериленд, мина отсечката на Чеви Чеиз Кънтри Клъб, намали скоростта през многолюдната част на Бетесда, мина по криволичещите алеи на болничния парк и спря пред главния вход на бялата кула — основна сграда на Националния военноморски медицински център Бетесда.