Едгар Уолъс - Лице в мрака

Шенън се спусна към стълбите. Горе на площадката на етажа светеше полузатъмнена лампа и когато погледна натам, по стената се плъзна сянката на една ужасяваща глава. Дик стигна там за нула време. Но нямаше никой!

— Странно! — измърмори Дик. — Това щеше да уплаши леля Гертруд.

Стийл се хвана за думите „леля Гертруд“. Те бяха уговорената парола. Навън пред къщата стоеше полицай, който дотича веднага.

— Обадете се на главния комисар. Шефът има нужда от подкрепление. Кажете му: „Парола — леля Гертруд“!

Когато Стийл се върна, завари Шенън горе в стаята на Малпас, където плюшените завеси бяха махнати почти всичките, освен тези пред прозорците и пред нишата.

— Тук е идвал някой — рече Стийл. — С другия полицай играехме карти и тъкмо бе мой ред, когато чухме стъпките. Оставих картите на масата, а сега те са на пода…

Той млъкна, защото отново се чу звукът на тихо промъкващите се стъпки и този път той стана по-силен, докато те спряха отвън пред вратата. Леко открехнатата врата започна бавно да се отваря, Шенън бръкна в джоба си и насочи пистолета си към процепа на вратата. Но нищо повече не се случи и когато той се прокрадна безшумно през стаята и излезе на площадката, там нямаше никой.

Полицаят от охраната свали каската си и избърса челото си.

— Това може да побърка някого! — обади се той с дрезгав глас.

— Вземете тази лампа и претърсете стаите горе! — заповяда Дик. — И не се стеснявайте да използвате палката си.

Чу как мъжът се заизкачва бавно и тежко по стълбите и когато стъпките изведнъж спряха, извика:

— Всичко наред ли е?

Вместо отговор последва глух шум и миг след това каската на полицая изтрополя по стълбите и се търкулна в краката на Шенън. Дик изтича нагоре, следван от Стийл, и видя полицая да виси окачен на тавана с примка около врата и да рита с ръце и крака. Почти се бе задушил, когато Стийл преряза въжето и с помощта на Дик го отнесе долу и го сложи на килима в стаята на Малпас.

— Инспекторът идва! — викна Дик. — Изключете блокировката на вратата и го пуснете да влезе, Стийл!

Стийл посегна към бутоните… и с вик отдръпна ръката си. Токът бе минал през цялото му тяло.

Долу започна да се хлопа силно и изведнъж осветлението изгасна.

— Застанете до стената и се пазете да не използвате фенерчето си — каза тихо Шенън. Но Стийл вече го бе включил и на секундата край него блесна светкавица. Един куршум профуча край главата му.

Дик се хвърли на пода, като повлече със себе си Стийл. Гръмкото тропане на входната врата кънтеше из цялата къща. Шенън запълзя напред, като в едната си ръка държеше пистолета си, а в другата фенерчето, и Стийл последва примера му. Мракът в стаята бе непрогледен. Шенън спря, за да се вслуша.

— Той е в ъгъла до прозореца — прошепна той.

— Мисля, че е там край стената — отвърна Стийл също така тихо. — Боже мой!

Тайнствен сноп зелена светлина светна край един бюфет на покритата с ламперия стена и в него те видяха легнала фигура. Светлината ставаше все по-ярка, така, че да се види всяка зловеща подробност.

Беше мъж във фрак с почерняла от барут риза. Лицето му бе бледо, сякаш от восък, двете му ръце бяха скръстени върху гърдите. Неподвижен, предизвикващ ужас… В продължение на секунда Шенън изпита нещо като страх.

— Мъртвец! — простена Стийл. — Боже мой! Това е Маршълт! Шенън, вижте, Шенън, това е трупът на Маршълт!

Фигурата лежеше пред тях неподвижна и втвърдена. Зелената светлина помътня и угасна, съпроводена от кух скърцащ звук.

Шенън скочи и опипа ламперията на стената наоколо. В същия момент долу в преддверието започнаха да се чуват по-силни викове и бързи стъпки и той извика:

— Тук горе! Няма осветление!

В този миг, сякаш по команда, светлините се запалиха отново.

— Кой отвори вратата? — запита Шенън.

— Не знаем, сър. Тя изведнъж се отвори.

Шенън поиска да му дадат брадва и започна да разбива ламперията на стената. След няколко минути я разтвори близо до мястото, където бе видял да лежи трупът на Маршълт.

— Асансьор за храна — рече той, като пое дъх. — Това обяснява всичко.

Но от трупа нямаше ни следа. Шенън мина през мазето и през оставената отворена врата към двора.

— Къде е веригата ви от постове, инспекторе? — запита той остро, като огледа спокойната задна уличка.

Втората половина на заграждащата група, изглежда, се бе забавила, защото тя се появи едва когато Шенън вече отново бе горе в стаята на Малпас. Твърдо бе убеден, че там трябваше да има стълба, която да води надолу към кухнята, и след дълго търсене наистина я намери на мястото, където големите стълби стигаха площадката — в една скрита врата.