Едгар Уолъс - Лице в мрака

— Какво е това? — запита той.

— Необработен диамант със знак на нашата компания. Бележим с такъв знак всеки по-голям камък, като използваме особен вид восък, който не е нужно да се нагрява. Бих искал да знам дали някой ви е донесъл подобен камък. В полицията обикновено попадат най-необикновени предмети.

— Не, такъв камък още не бях срещал. Загубили ли сте някой?

— Да, един ни липсва. Чували ли сте някога за човек на име Лейкър? Не? С удоволствие бих ви го представил. Интересен мъж, но за съжаление пиеше. Трезвен бе гений, но в пияно състояние бе пълен глупак! — Възрастният посетител се изправи. — Значи нищо не се е случило на младата дама?

— Не, имала е само едно твърде неприятно изживяване.

— Кой би могъл да се свърже с почтения Лейси, без да добие неприятен опит?

— Познавате ли го?

Браун кимна.

— Много добре ли?

— Никой не познава никого точно — отвърна мъжът. — Лека нощ, капитане! Извинете за безпокойството. Адреса ми знаете. Ако имате нужда от мен, моля, телефонирайте ми предварително. Голяма част от времето съм извън града.

Дик го изгледа замислено. Кой бе този човек? Защо между него и Лейси Маршълт съществуваше такава вражда?

Лейси Маршълт бе в най-лошото си настроение. Кокалчетата на Шенън бяха оставили червено петно върху лицето му и бе прекарал една безсънна нощ. Още закусваше, когато влезе Тонгър и тържествено съобщи:

— Господин Елтън, сър.

— Добро утро, Елтън!

— Добро утро, Маршълт!

Мартин остави настрана шапката и бастуна си и започна бавно да сваля ръкавиците си. След това придърпа един стол.

— Скоро ви писах и ви помолих да не каните повече жена ми — започна той спокойно. — След това предупреждение тя е била два пъти при вас и това не трябва да се повтаря повече.

— Жена ви бе вчера тук със сестра си. Одри вечеря тук и Дора дойде, за да я вземе…

— Но през вечерта на концерта Одри нали не е била тук? — продължи Елтън с горчив смях.

Маршълт не отговори.

— За този случай няма да успеете да намерите извинение — каза Мартин, като стана и взе бастуна и шапката си. — Вие сте хитрец, Маршълт, наистина тъмен субект, ако не се лъжа особено. Мисля, че няма да е нужно да ви държа подходящите за такива случаи речи и да ви посъветвам, например, че ще е по-хубаво да сте жив милионер, отколкото… нещо друго. Съзаклятниците навярно ще изкажат съболезнованията си на близките ви — почест, каквато няма да ми бъде оказана. Но ще ми е далеч по-приятно да прочета за края на житейския път на други хора, отколкото да играя главната роля в собствения. Довиждане, господин Маршълт!

На вратата се спря.

— Няма нужда да звъните на жена ми сега. Предвидливо изключих нашия апарат, преди да изляза от дома — рече той и му кимна сериозно.

Беше ясен зимен ден и Одри въздъхна облекчено, когато към обяд свърши с дневното преписване и пусна големия тежък плик в пощенската кутия на хотела.

Кой бе този господин Малпас и с какво се занимаваше? С притеснение си помисли за предстоящия разговор, който навярно щеше да приключи с разочарование за нея. Но още повече я тревожеше приятелството, което, изглежда, съществуваше между сестра й и Маршълт. Беше направо отвратена. Въпреки всички причинени злини такова нещо не бе очаквала от Дора. Само като си помислеше за нея, тръпки я побиваха и се опитваше да се насочи към по-малко болезнени размишления. Сега най-накрая й стана съвсем ясно това, което през цялото време бе изпитвала смътно, а именно, че Дора отдавна принадлежеше към друг свят и винаги й е била чужда.

Когато слезе да обядва, портиерът й подаде писмо, което току-що било оставено за нея. Тя разпозна почерка от пръв поглед и прочете, напълно слисана, следните редове:

„Забранявам ви да се виждате с Маршълт. Трябва да отклоните предложението, което ще ви направи днес.

Учудена и раздразнена от този заповеднически тон, тя пъхна писмото в джоба си и влезе в ресторанта. Още не бе приключила с обяда си, когато един лакей й донесе вече споменатото писмо на Маршълт.

Започваше със смирени извинения, обясняваше, че никога няма да си прости за грубото държание, и завършваше с думите: „Познавам ви обаче от по-отдавна, отколкото предполагате, и ви обичам горещо и искрено. Ако се съгласите да станете моя жена, ще съм най-щастливият измежду всички смъртни.“

Предложение за женитба! Възмутена, тя стана от масата, за да напише веднага отговора си.

„Като ви благодаря за това, което явно трябва да е комплимент, ви съобщавам, че дори не мога да взема под внимание предложението ви.