Едгар Уолъс - Лице в мрака

На Оксфорд Сиркъс колата спря и господинът слезе с мъка.

— Аз съм един беден сакат старец! — забеляза той добродушно. — Благодаря ви много, капитан Шенън.

Дик го проследи как се отправи, накуцвайки, към метрото.

— Бих искал само да знам…! — промърмори си той.

Одри го чакаше във фоайето на хотел Палас, като всякаква следа от притеснението й бе изчезнала.

— Надявам се, не съм ви попречил да си легнете? — каза той. През целия път се бе надявал на обратното.

Тя не искаше да си спомня за ужасното преживяване, но Дик настоя.

— Този тип е един мошеник! — заяви той. — Одри, сега вече непременно трябва да се държите по-далеч от Портмън Скуеър.

— Одри? — повтори тя с усмивка. — Е, нямам нищо против, макар да чувствам, че трябва да съм пораснала малко. Мисля, че ми харесва да ми казват „Одри“ — хора, които не се опитват да задържат ръката ми и да сантименталничат.

Дик напразно се опита да се покаже ядосан.

— Ще ви наричам „Одри“ и ако започна да ставам сантиментален, кажете ми просто: „По въпроса!“ и веднага ще се оправя. И зарежете Портмън Скуеър.

— Господин Малпас ли имате предвид? — бързо запита тя.

Той кимна.

— Не знам колко сте похарчили от неговите пари…

— Шестдесет лири — отвърна тя.

— Ще ви ги дам и тогава ще можете да му изпратите обратно парите.

Почувства съпротивата й, преди да отговори.

— Не мога да го сторя, господин Шенън — обясни тя живо. — Трябва сама да се оправя с нещата. Когато отида там в събота, ще го помоля да ми определи заплатата. После съвсем открито ще му кажа колко съм похарчила и че искам да му върна останалото. След като свърша разговора…

— И той не трябва да продължава твърде много, принцесо — вметна той. — Иначе ще нахълтам в страховитата му стая…

— Защо ме наричате „принцесо“? — попита Одри, като сбърчи чело и се изчерви.

— Не знам… Не, знам. Ще надмогна навика си и ще ви кажа истината. В мислите ми живеете като принцеса на просяците. Има една стара приказка за принцеса, която била толкова хубава, че със закон я принудили да ходи облечена в парцали, така че хората да не се влюбват в нея и от това да пострада мира в града. Когато ви видях за пръв път, си спомних тази приказка и ви кръстих така.

— Стига с това за днес! — рече тя строго. Обаче съвсем не бе сърдита, макар и Дик да не го знаеше. По-късно, в стаята си, тя се засмя леко на приказката и на комплимента, който се криеше в нея.

Вече бе започнала да се съблича, когато забеляза писъмцето на тоалетната си масичка. Кривият почерк й бе добре познат и тя отвори плика. В него имаше само бележка със следното съдържание:

„Поздравявам ви за измъкването ви. Трябваше да използвате ножа.“

Дъхът й почти секна. Откъде би могъл Малпас да знае какво се бе случило зад заключените врати в стаята на Маршълт?

Дик Шенън се върна пеш до жилището си и се канеше да влезе в къщата, когато видя спътника си от преди да стои на ръба на тротоара. Приближи се до него и попита:

— Да не би пак да сте се загубили, господин Браун?

— О, не — отговори мъжът спокойно. — След като се разделихме, ми хрумна, че с удоволствие бих поговорил малко с вас.

— Моля, заповядайте! — покани го Дик и го заведе в кабинета си, където побутна към него едно кресло.

— Когато стоя и вървя, донякъде изпитвам болка — каза Браун, като се отпусна с въздишка в креслото. — Благодаря ви, капитане. Какво Знаете за Малпас?

Детективът го изгледа почти объркан.

— Вероятно по-малко от вас — отвърна той след кратка пауза.

— Не знам нищо друго, освен че живее твърде затворено, не се меси в работите на другите, както и не желае те да му се месят.

Това предизвикателство ли бе? Дик не бе сигурен.

— Единственото, което знаем, е, че го посещават странни хора.

— Че кой няма такива гости? Това обвинява ли го в нещо?

— Съвсем не, но живеещи сами стари хора винаги ни карат да се замисляме. Някой ден може да ни се наложи да влезем с взлом и да намерим трупове. Защо предполагате, че знам нещо за Малпас?

— Защото наблюдавахте къщата, преди младата дама да излезе от Маршълт и да отклони вниманието ви. И за да ви кажа истината: аз наблюдавах наблюдателя и се питах какво имате срещу Малпас. Между другото, какво се бе случило с момичето? По-рано Маршълт имаше лоша репутация. Явно, трябва да се приеме, че не се е подобрил особено. Виждали ли сте някога подобно нещо?

Той бръкна с пръст в джобчето на жилетката си и извади малък кристал, върху който бе залепен печат. Дик го взе в ръка и го разгледа внимателно.