Джуд Уотсън - Тъмният съперник

— Той винаги таеше повече от един трик — промърмори Куай-Гон. — Винаги си оставяше заден изход.

Внимателно повдигна капака. Точно както си мислеше. Беше йонна бомба — най-разрушителният експлозив в Галактиката.

Оби-Уан стоеше зад рамото му.

— Той каза, че е смесил газове.

— Излъгал е — каза Куай-Гон. — Тази бомба е с часовник. И според мен всички кутии, разположени по целия Бендомиър, са нагласени да избухнат по едно и също време.

Той се обърна към Оби-Уан.

— Верижната реакция ще е гигантска. Цялата планета може да експлодира.

Момчето пребледня.

— Знаеш ли как да я обезвредиш?

— Силата няма да свърши работа — каза Куай-Гон, клякайки. Това е такъв деликатен механизъм, че Силата може даже да го задейства. Ще я обезвредя, но ми трябва време. Повече време, отколкото имам — Куай-Гон се приведе още по-близо. — Това, изглежда, е основата, ръководещата бомба. Занатос я е задействал, когато тръгна. Това е добра новина. Ако обезвредим тази, другите бомби няма да избухнат.

Оби-Уан преглътна.

— А каква е лошата новина?

— Нагласена е да избухне след три минути — изрече Куай-Гон, — а на мен ми трябват петнадесет.

Оби-Уан почувства как секундите се изнизват, ценни секунди, докато осмисляше казаното. Да стигне до тук и да остави Занатос да победи! Нямаше право да позволи това.

— Злобата му е толкова силна, че ще разруши цяла планета, за да убие мен — зачуди се Куай-Гон. — Да не споменаваме безчетните богатства. ВиърТа каза, че стойността само на една йонитна жила е неизмерима.

— Йонит ли? — попита Оби-Уан. — Нали мината беше за азурит?

— Открили са жила след експлозията — обясни Куай-Гон. — Ударната вълна е изтласкала пластовете нагоре.

Той посочи навътре в тунела.

— Бомбата има ли часовник? — попита Оби-Уан, а Куай-Гон кимна.

— Йонен часовник. Точен до секундата. Защо?

Оби-Уан не му отговори. Той се спусна навътре в тунела към купчина скални парчета. Вдигна един камък и го надраска с нокът. Той видя сиянието на йонита. Започна да пълни джобовете на туниката си с камъни.

— Остава една минута — извика Куай-Гон.

— Още не сме мъртви — отговори му Оби-Уан, докато се връщаше при него тичешком. Внимателно нареди камъните около бомбата.

— Какво е…? — въпросът на Куай-Гон увисна на устните му. Дигиталното екранче беше изгаснало. — Какво…

— Йонит — обясни Оби-Уан. — Той има неутрален заряд. Повечето инструменти престават да действат около него. Най-вече таймерите. Миньорите се боят от него, но сега той ще ги спаси — усмихна се той. — Вече разполагаш с нужните петнадесет минути, Куай-Гон.

Куай-Гон изпусна дълга въздишка.

— Тогава най-добре да започвам.

Покрити с кал, с пропити от пот туники, джедаите уморено си проправиха път до губернаторския дворец. Там откриха, че СонТаг разговаря с ВиърТа и Клат’Ха.

— Имаше аварийна евакуация в мината — каза им СонТаг, разтревожена и намръщена. — Въпреки това сензорите ни не отчетоха нищо нередно.

— Вчера ги подменихме и проверихме — вметна Клат’Ха.

— Получихме и информация, че „Офуърлд“ са имали проблем на тяхната дълбоководна минна платформа — добави ВиърТа. — Електрояките на миньорите излезли от строя. Те се разбунтували и изоставили мината. Водачът им — финдянец на име Гера — помоли да ви кажем, че е добре.

Оби-Уан почувства полъх на радост. Гера беше свободен.

— Не съчувстваме на „Офуърлд“ — подхвана Клат’Ха. — Случилото се е хубаво. Онези миньори бяха роби. Но защо сензорите са престанали да работят?

— Повредите по оборудването не са истинските ви проблеми — каза им Куай-Гон. — Боя се, че имам да ви разкрия по-болезнен факт.

Накратко Куай-Гон им разказа какво се е случило в мината.

— Значи Занатос носи вина за първата експлозия — с болка на лицето каза СонТаг. — Не трябваше да му се доверяваме.

— Знам, че не трябваше! — обяви ВиърТа с искрици в очите.

Клат’Ха погледна към Куай-Гон.

— Какво имаше предвид, когато каза, че има по-болезнени факти? — попита тя.

„Остави Клат’Ха да направи следващата крачка“ — помисли си Куай-Гон с възхищение.

— Някой близък до вас ви е предал — каза той. — Някой е бил в съдружие със Занатос. Той е предал Бендомиър за лична облага и му е разказал за йонита.

ВиърТа пребледня.

— Но кой би направил подобно нещо?

Погледът на Куай-Гон на помръдна от нея. Бледото й лице почервеня бавно. Клат’Ха се обърна към нея.

— ВиърТа?

— Беше за доброто на Бендомиър! — извика ВиърТа. — Така ми каза той. Ако корпорация „Офуърлд“ стои тайно зад Мината на родната планета, тя ще бъде по-печеливша.