Джуд Уотсън - Тъмният съперник

Куай-Гон хвана лостовете за управление на лодката.

— Занатос поведе армията. Последното сражение беше в резиденцията на губернатора. Крайън беше убит.

Куай-Гон замълча с мрачно изражение.

— Аз го убих — сериозно каза той. — Пред погледа на сина му аз нанесох смъртоносния удар. Светлинният ми меч разряза пръстена на Крайън. Докато Крайън лежеше, умирайки, Занатос вдигна пръстена от огъня, където бе паднал. Той притисна нажежения метал към бузата си. Още чувам звука от жигосването. А белегът още му стои.

— Прекъснат кръг — каза Оби-Уан.

Куай-Гон се обърна към Оби-Уан. Лицето му бе приело груби черти заради спомените.

— Каза, че белегът ще му напомня винаги как съм го предал. Фактът, че хиляди бяха загинали заради алчността на баща му, не означаваше нищо за него. А тези жертви означаваха всичко за мен.

— И какво стана? — попита Оби-Уан.

— Вдигна меча си срещу мен — каза Куай-Гон, погледът му беше изпълнен със спомени от миналото. — Дуелирахме се до пълно изтощение. Накрая избих светлинния меч от ръката му и застанах над него. Но не можех да нанеса фаталния удар. Занатос ми се изсмя. После избяга. Претърсих целия Телос, но той открадна един транспортьор и богатството и изчезна в космическото пространство. Изчезна без следа… досега.

Куай-Гон погледна към таблото на катера.

— Приближаваме пристанището на Бендор.

— Трябва да обезвредим предавателя — каза Оби-Уан на Куай-Гон. — Обещах на Гера.

Куай-Гон кимна и се насочи към товарния док на „Офуърлд“. Привързаха лодката и тръгнаха към охранителния офис на „Офуърлд“.

— Имате ли план? — попита Оби-Уан.

— Нямаме време за планове — отвърна му Куай-Гон, отваряйки вратата с ритник.

Трима имбатянци пазачи вдигнаха учудени погледи. Преди да успеят да извадят бластерите си, светлинният меч на Куай-Гон запя из въздуха. Три бластера паднаха на пода, а пазачите се държаха за китките си и стенеха.

— Предавателите, ако обичате — вежливо попита Куай-Гон. Когато онези се поколебаха, той уж случайно докосна захранващия терминал с меча си. С цвърчене той се превърна в купчина разтопен метал.

Тримата пазачи размениха уплашени погледи. После хвърлиха предавателите си и се спуснаха към вратата.

— Хубаво е, когато става лесно — отбеляза Куай-Гон.

Той се наведе и вдигна трите предавателя. После отиде на ръба на кея и хвърли два в морето. След това натисна един бутон на третия.

— Гера е свободен — каза той. — Сега да видим дали не можем да свалим тази яка.

Куай-Гон постави големите си ръце на яката, търсейки някаква закопчалка. Не можеше да счупи, нито да извие метала. Нагласи светлинния си меч на ниска мощност и се опита да разреже яката, но не успя.

— Нужна е по-висока мощност, но може да те нараня — каза той.

— Или да ме обезглавите — отбеляза Оби-Уан развеселено.

Куай-Гон се усмихна.

— Ще намерим начин да я махнем в Бендор — той подхвърли предавателя към Оби-Уан. — Пази го, докато не я свалим.

Оби-Уан напъха предавателя във вътрешния джоб на туниката си.

— Сега какво?

В сините очи на Куай-Гон се разгоря огън.

— Занатос — произнесе името като проклятие. — Трябва да се върнем в Бендор.

Куай-Гон се качи на мястото на водача на един наземен спидер на „Офуърлд“. Запали машината, а Оби-Уан скочи вътре. С ръмжащ звук наземният спидер се насочи към града в далечината.

Сивото небе се беше надвесило. Минните кули в далечината приличаха на следи от паяк, уголемявайки се, докато двамата летяха към Бендор. Когато стигнаха покрайнините, Оби-Уан забеляза точка на хоризонта.

— Някой идва насам — отбеляза той.

Куай-Гон кимна. Беше го видял. Оби-Уан почувства нещо черно в Силата. Хвърли поглед към Куай-Гон.

— И аз го усетих — промърмори Куай-Гон.

Само след минути летящият мотоциклет беше при тях. Нямаше нужда да се взират в черната пелерина, за да разберат кой е зад кормилото.

— Дръж се — каза Куай-Гон. — Не мисля, че Занатос е в настроение за разговор.

— Той има лазерна гаубица! — извика Оби-Уан.

Един изстрел от гаубицата се размина с тях на сантиметри, избухвайки в облак от пръст и чакъл.

— Забелязвам — каза Куай-Гон.

Той рязко завъртя спидера надясно, избягвайки още един изстрел, който профуча покрай тях.

Светлинните мечове бяха безполезни. Не разполагаха с бластери, налагаше се да разчитат на уменията на Куай-Гон. Дори докато водеше машината, той събра Силата около себе си, използвайки я, за да предугади изстрелите.