Джуд Уотсън - Тъмният съперник

Късове земя се блъскаха в лицата им, докато Куай-Гон завиваше, маневрираше, спираше на място, за да избегне смъртоносните лазерни изстрели. Със своя скоростен мотоциклет Занатос беше по-маневрен и той използва това, за да ги заобиколи внезапно и да открие огън отляво. Изстрелът за малко не изхвърли Оби-Уан от машината.

— Дръж се! — извика Куай-Гон.

Той насочи спидера напред, възможно най-ниско над земята. С крак удари по пръстта отдолу, която избухна в плътен облак, заслепявайки Занатос.

Това им спечели ценни секунди, но само толкова. Куай-Гон разпозна минните кули отпред. Това беше Мината на родната планета. Там имаше приятели, оръжие. Клат’Ха беше добър воин. Веднъж вече му бе спасила живота.

Той влетя в двора, но там нямаше никого. Всички бяха в мината, работеха по възстановяването й. Нямаше време да повика ВиърТа или Клат’Ха. Чуха как Занатос се появи на площадката зад тях.

Куай-Гон скочи от наземния спидер, нареждайки на Оби-Уан да направи същото.

Занатос се насочи към Куай-Гон и Оби-Уан с най-висока скорост. Куай-Гон извади светлинния си меч и нанесе на Занатос страничен удар, докато преминаваше покрай него. Но сблъсъкът завъртя Куай-Гон и той усети силна болка в рамото. Не можеше да се бие със Занатос, докато не слезеше от мотоциклета.

Занатос се обърна и се засили обратно срещу тях. Нямаха друг избор, освен да се хвърлят към главния вход. В този миг Куай-Гон осъзна нещо смразяващо. Правеха точно това, което Занатос беше планирал. Те играеха неговата игра.

Куай-Гон изтегли Оби-Уан в тунела, който се разклоняваше на няколко галерии, и се опита да си спомни по коя ВиърТа го беше завела до асансьора. Той остави Силата да го води, да го завладее. Изтича по левия тунел, докато Оби-Уан го следваше по петите. Асансьорът се намираше в дъното на тунела. Те скочиха вътре и Куай-Гон натисна бутона за най-дълбокото ниво — Пласт 6.

Светлините се включиха, когато излязоха от кабината. Куай-Гон се обърна наляво.

— Какво ще правим? — шепнешком го попита Оби-Уан.

— Има още един асансьор — обясни Куай-Гон. — Вече трябва да са го оправили. Занатос не би трябвало да знае това. Ще можем да му излезем от другата страна, дори да се измъкнем от мината. По-добре да не водим схватката тук.

Оби-Уан кимна. Винаги беше по-добре да се биеш на място, където опонентът ти не може да те притисне в някой ъгъл.

Но това не беше единствената причина за желанието на Куай-Гон да избяга от мината. Трябваше да измислят план. Безимен ужас притискаше Куай-Гон, казвайки му, че там има някой, когото не иска да вижда.

Навлязоха по-навътре в тунела. Куай-Гон се намръщи, докато продължаваше напред.

— ВиърТа каза, че тунелът е напълно блокиран. Защо…

Изведнъж една се отдели от стената на тунела. Занатос стоеше пред него.

— Ужасно много грешки правиш, Куай-Гон — каза той. — Чудо е, че още дишаш. Първо, изключи предавателя и така узнах точно къде се намирате. После влезе в мината, което беше точно това, което исках да направиш. И накрая предположи, че не знам за северния асансьор.

Зад гърба си Куай-Гон чу напева на светлинния меч на Оби-Уан.

— Кой от вас да убия първо? — измърмори Занатос. — Теб или непохватното ти момче?

Оби-Уан скочи в една камионетка, която се движеше към Занатос. В последния момент момчето скочи от нея. Прелетя над главата на Занатос, нанасяйки удар надолу със светлинния си меч.

Куай-Гон чу как изцвърча плътта на ръката на Занатос. Виейки, Занатос за малко да изпусне меча си, но го грабна с другата ръка.

Оби-Уан се приземи зад Занатос.

— Не ме наричай непохватен — каза му той.

Завъртайки се с такава светкавична бързина, че Куай-Гон едва го видя, Занатос се хвърли срещу Оби-Уан. Момчето отскочи назад, не спирайки да върти светлинния си меч. Атаката на Занатос мина на милиметри от него. Куай-Гон вече нападаше, но Занатос се обърна, за да парира удара му. Светлинните мечове се кръстосаха, хвърляйки искри. В тунела започна да се стеле дим.

Занатос се оттегли, прескачайки Оби-Уан, и двамата джедаи тръгнаха след него навътре в тунела. Докато тичаха, подът под краката им внезапно стана много стръмен. Куай-Гон разбра, че слизат на по-ниско ниво.

Завивайки на едно разклонение, те едва имаха време да мернат как Занатос изчезна в един по-малък коридор, водещ към шахтата. Затичаха се напред. Напречният тунел беше тесен и тъмен. Осветлението светеше по-слабо. Земята стръмно се спускаше надолу. Занатос беше изчезнал.