Джуд Уотсън - Тъмният съперник

— Чакайте, Куай-Гон — запъхтяно каза Оби-Уан. — Сигурен ли сте, че трябва да го последваме?

— Защо не? — нетърпеливо попита Куай-Гон. Светлинният му меч пулсираше в ръката му.

— Защото така иска той — простичко рече Оби-Уан.

— Вече е твърде късно — каза Куай-Гон. — Да, вярно е, че той избра бойното поле. Но ние можем да го победим.

Куай-Гон се обърна и се затича надолу по тунела след Занатос. Оби-Уан го последва. Щеше да остане с Куай-Гон до последния си дъх.

Стигнаха доста дълбоко в кората на планетата, бяха близо до ядрото й, горещината едва се понасяше. Куай-Гон забеляза слаб надпис, който светеше отпред — Пласт 5.

ВиърТа го беше излъгала. Или не знаеше за съществуването на този тунел.

Галерията ставаше по-широка. Осветлението тук бе по-силно. Веднага щом излязоха от тесния тунел, прикритата врата се плъзна и затвори прохода зад гърба им.

Бяха попаднали в капан.

Куай-Гон и Оби-Уан бавно се въртяха с готови за схватка светлинни мечове. Нямаше и следа от Занатос.

Осветлението изгасна.

Подигравателен глас се чу от бездната.

— Надявам се, че двамата имате време за малко упражнения.

Изведнъж в тъмнината се появи червеното сияние на светлинен меч.

Куай-Гон не изчака Занатос да нападне. Той се придвижи през тъмнината към сиянието. Не виждаше нищо, но остави на Силата да го води. Усещаше противника си, чувстваше черните трептения на неговото зло. Той удари.

— Не уцели — каза Занатос. — Винаги бях най-добрият на сляп дуел. Не помниш ли?

Оби-Уан се премести надясно, надявайки се, че с Куай-Гон ще могат да притиснат Занатос в класически клещовиден ход. Но изведнъж светлинният меч тръгна към него. Навреме успя да отскочи. От близката стена се разнесе мирис на светкавица.

Схватката бе трудна, бяха водени само от инстинкта и Силата. Занатос бе хитър и силен противник. Той атакуваше и се изтегляше в напрегнат ритъм, по-бързо от всички фехтувачи, които Оби-Уан беше виждал. Грацията и силата на Куай-Гон бяха изумителни, докато не преставаше да връхлита с меча си срещу Занатос, предпазвайки себе си и Оби-Уан от ударите. Оби-Уан клекна с надеждата да покоси краката на Занатос. Но Занатос отстъпи и прелетя над него. Оби-Уан усети раздвижването на въздуха от този ход.

Оби-Уан се опитваше да погаси собствения си гняв и да използва светлата страна на Силата. Съзнанието му бе препълнено с гняв. Трябваше да го прочисти. Това беше единствената им надежда. Той призова живата Сила да го води.

Изведнъж видя, че Куай-Гон прави стъпка назад. Светлинният му меч премигна. Беше ли усетил, че Оби-Уан се е помръднал?

Оби-Уан почувствува енергията на Куай-Гон от Силата да се влива в неговата, извивайки се и пулсирайки в бяла горещина. Светлинният меч на Куай-Гон отново засия в зелено, толкова силно, че освети шахтата. Заедно те започнаха да разсичат въздуха безспир — преместваха се, приклякаха, извъртаха се. Занатос беше отблъснат назад, докато го притискаха до стената на тунела. Но изведнъж стената стана прозрачна и една врата се отвори. Занатос скочи през нея.

— Това е асансьорът! — извика Куай-Гон, скачайки напред. Но прозрачната врата се затвори. Куай-Гон я удари със светлинния си меч, но светлината само потрепна.

Гласът на Занатос проехтя в пещерата през някаква звукова уредба.

— Няма значение какво ще направите. Мината ще избухне. Създадох същите условия за експлозия като предишния път. Само, че тази ще е по-мощна. Имам достатъчно време, за да стигна до повърхността. А вие нямате.

Двамата чуха как асансьорът тръгва нагоре по шахтата.

Гласът на Занатос проехтя в тъмнината.

— Сбогом, стари ми учителю. Дано смъртта ти е толкова мъчителна, колкото тази на баща ми.

— Напречният тунел! — изрече Оби-Уан.

Заедно изтичаха обратно при входа. Но както подозираха, беше преграден. Куай-Гон постави длани върху преградата. Беше прозрачна стомана с покритие. В сумрака приличаше на стена. Входът на тунела също беше преграден по същия начин.

— Преграден е — каза Куай-Гон. — И не мога да отворя. Не и със Силата.

— Да опитаме заедно — предложи Оби-Уан. Те се концентрираха, призовавайки Силата да въздейства върху преградата. Тя не се повдигна, нито стана прозрачна.

— Мисля, че тази е по-сигурно залостена — каза Куай-Гон. — Занатос няма да рискува да ни остави шанс да отворим.

— Не може да няма начин — отчаяно извика Оби-Уан. Той удари стената със светлинния си меч, но почувства само болка в ръката си.