Джуд Уотсън - Тъмният съперник

— Тук има табло — каза Куай-Гон. Той го отвори. Няколко бутона светеха. Натисна ги, но нищо не се случи. — Това е някакъв вид ключалка — измърмори той.

— Занатос каза, че нямаме много време — рече Оби-Уан. После огледа тунела. — Куай-Гон, той спомена, че взривът ще е по-мощен…

— Да — отговори Куай-Гон. — Сигурен съм, че не ни излъга за това.

Те си размениха погледи. И двамата си мислиха за миньорите горе, за Клат’Ха и ВиърТа. Щеше да има много жертви. Мечтата на Мината на родната планета щеше да загине. Бендомиър също ще е загубен.

— Само едно ни остава — каза Оби-Уан. — Мога да ни измъкна оттук. Аз съм единственият, който може.

Куай-Гон усети дълбока тревога.

— Какво искаш да кажеш?

Оби-Уан докосна електрояката около врата си.

— Предавателят е у мен — каза той. — Мога да го включа. Ако се притисна към вратата, взривът може би ще я разбие. Ще имате време да се измъкнете от мината.

— Но ти ще загинеш при експлозията! — възкликна Куай-Гон.

Оби-Уан бръкна под туниката си за предавателя.

— Отдръпнете се възможно най-далече — нареди той на Куай-Гон.

— Не, падауан, не може да няма друг изход.

— Няма, и вие го знаете — твърдо каза Оби-Уан. — Сега се отдръпнете.

— Не! — извика Куай-Гон. — Няма да се отдръпна! И ти заповядвам да не правиш това.

— Куай-Гон, помислете за мнозината, които ще загубят живота си — настойчиво изрече Оби-Уан. — Помислете какво ще спечели Занатос. Помислете за Бендомиър. Нашата мисия е да защитим планетата. Ако не го направя, ще се провалим.

— Това не е начинът — мрачно каза Куай-Гон.

Лицето на Оби-Уан беше бяло и неподвижно. Решителността стегна всяко негово мускулче.

— Да, Куай-Гон. Мога да го направя. И ще го направя.

Куай-Гон се върна в кошмара си. Почувства същия ужас и същото отчаяние. Същото усещане, че трябва да предотврати това самоубийство, дори и да се възхищаваше на чистата смелост на момчето, което предложи да се жертва.

— Няма да ти позволя! — извика той на Оби-Уан. — Ще използвам Силата, за да неутрализирам яката ти.

Оби-Уан поклати глава, лека усмивка се появи на устните му.

— Няма да можете. Знам, че мога да се боря с вас и да победя. Може би само този единствен път. Но сега не греша, а вие грешите.

Куай-Гон бе шокиран. Той почувства как Силата се излъчва от Оби-Уан като пенеща се вълна. Мощта й го изуми. Кръстоса поглед с този на Оби-Уан. Волите им се сблъскаха безмълвно в тъмния тунел.

Оби-Уан се присегна към преградата, стискайки предавателя към тялото си.

— Оставете ме, Куай-Гон — каза той. — Дойде моето време.

Отчаяно Куай-Гон се вгледа в таблото до преградата. Изгаряше от желание да го разбие с меча си, искаше да размаже тялото си във вратата. Не можеше да позволи това да се случи!

Нямаше да позволи на кошмара да го победи.

Кошмарът…

Разкъсаните кръгове сияеха срещу него. Защо не ги забеляза по-рано? На таблото беше изрисувана тайната емблема на „Офуърлд“.

Кръгът, който отвежда миналото в бъдещето, все още не е затворен. Той трябва да затвори кръга. Той трябва…

— Почакай! — Куай-Гон изчисти съзнанието си, позволявайки на Силата да го изпълни.

Той почерпи и от мощта на Оби-Уан, концентрирайки се върху незатворения кръг. Представи си, че кръгът се движи, затваря се, връщайки цялостната си форма. Миналото се срещаше с бъдещето и създаваше настоящето. Това имаше значение. Занатос беше минало, Оби-Уан е сега.

Бавно двата края се доближиха и оформиха съвършен кръг.

Вратата се плъзна и се отвори.

— Казах ти, че има по-лесен начин — рече той на Оби-Уан.

Оби-Уан се усмихна с облекчение. Пот от топлина и напрежение се стичаше по лицето му.

— Хубаво е да побързаме.

Те изтичаха нагоре по тунела, следвайки завоите и извивките на главната шахта. Куай-Гон си спомни за аварийната сирена близо до южния асансьор. Той я активира и пулсиращ звук изпълни тунелите.

— Евакуирайте се! — равно изрече един глас. — Евакуирайте се!

— Това се отнася и за нас — извика Оби-Уан, натискайки копчето за асансьора.

Но Куай-Гон се поколеба. Той огледа тунела. Миньорите бяха го разчиствали Кутии експлозиви бяха наредени до стената. Една кутия лежеше отгоре.

— Оби-Уан, това ли е кутията, която си видял? — попита Куай-Гон.

Оби-Уан се обърна.

— Да, но нямаме време да проверим какво има вътре.

Асансьорната клетка пристигна с трясък.

— Да вървим, Куай-Гон!

Куай-Гон не му отговори. Той отиде при кутията. Активира светлинния си меч и с премерен удар преряза ключалката.