Джуд Уотсън - Тъмният съперник

— Къде е Си Триймба — остро го прекъсна Куай-Гон, насочвайки се към главната сграда.

— Т-т-той е в купола, чака ви — каза РонТха, подтичвайки, за да се изравни с широката крачка на Куай-Гон. — Но протоколът трябва да се спазва. Задължен сте да се регистрирате…

— Заведете ме при него — настоя Куай-Гон.

— Но протоколът…

Куай-Гон застопори погледна си върху РонТха. Не беше нужно да използва Силата. Миърянецът се преви под мощта на раздразнението му.

— Насам — каза той, затътряйки се напред.

Слабо раздвижване на житата показа присъствието на Си Триймба. Той изскочи от нивата, когато забеляза Куай-Гон.

— Наблюдаваме, откакто Оби-Уан беше отвлечен — каза той. — Никой не е влизал, нито е излизал.

Куай-Гон погледна състрадателно към Си Триймба. Младият арконянец изглеждаше толкова изтощен, че Куай-Гон нямаше да се изненада, ако заспи прав.

— Не трябваше да заспиваме в онази нощ — рече гузно Си Триймба. — Оби-Уан обеща, че ще поеме първата смяна. Ние трябваше да останем будни…

— Не е време да преосмисляш миналото — внимателно изрече Куай-Гон. — Живеем само в настоящето. Трябва да намерим Оби-Уан. Ти какво видя?

— Почти нищо — призна си Си Триймба. — Група същества с униформи на „Офуърлд“ го отнесоха. Ние ги последвахме, но някъде в купола ги изпуснахме — наведе глава Си Триймба.

Куай-Гон се опита да не показва отчаянието си. И без това Си Триймба се чувстваше достатъчно зле. Но как да намери Оби-Уан с толкова оскъдна информация?

Изведнъж Куай-Гон забеляза, че РонТха е много нервен. Миърянецът се потеше и изглеждаше сякаш иска да избяга.

Куай-Гон обърна цялото си внимание към него.

— Ти видя ли нещо, РонТха?

— Аз ли? На нас ни е забранено да влизаме в купола нощем — протестира РонТха. — Против всякакви правила е.

— Не отговори на въпроса ми — вежливо каза Куай-Гон.

— Опитвам се да спазвам правилата — изрече РонТха.

— Винаги ли успяваш? — меко запита Куай-Гон. Той потуши нетърпението си. — Всеки може да бъде изкушен да наруши правилата.

— Плодовете са изключително сладки — прошепна РонТха. — Малка закуска преди лягане…

— Разкажи ми — твърдо му каза Куай-Гон.

РонТха преглътна.

— Бях в овощната градина, когато ги видях. Група мъже носеха нещо. Един човек ги водеше. Човек с черна пелерина…

Куай-Гон кимна окуражаващо.

— Отначало аз просто се скрих. Но после видях, че носят Оби-Уан. Той беше под мое ръководство! Аз носех отговорност за него. Затова ги проследих до морския мостик.

Куай-Гон се намръщи.

— Тръгнали са по море?

Онзи кимна.

— Двама от тях и Оби-Уан.

„Къде ли бяха отишли? — питаше се Куай-Гон. — Морето беше безбрежно, нямаше нито остров, нито риф“.

— Казаха ли нещо? — попита той.

— Нищо важно — отговори РонТха. — Обаче споменаха нещо любопитно. Един от тях каза на Оби-Уан, че ще се видят след пет години, ако момчето оцелее. Оби-Уан не му отвърна, разбира се. Той още беше в безсъзнание.

— Пет години ли? — с въпрос повтори Куай-Гон.

— Дълбоководните мини! — възкликна Си Триймба.

„Разбира се — помисли си Куай-Гон. — Какво по-удобно място да скрият Оби-Уан на платформите на дълбоководните мини?“

— Намери ми катер на Селскостопанските части — нареди Куай-Гон на РонТха.

— Но това е извън прав… — Гласът на РонТха заглъхна под ледения поглед на Куай-Гон. — Да, веднага — съгласи се миърянецът.

Куай-Гон даде пълна газ, когато седна в катера. Той се носеше по гребените на вълните. РонТха успя да му даде точните координати на минната платформа и рицарят джедай ги бе вкарал в бордовия компютър на катера. Освен това, РонТха го беше уверил, че платформата е твърде голяма, за да не я види.

Тя се появи като тъмносиво петно върху повърхността на морето. Когато Куай-Гон се приближи, петното прие формата на кули и сгради — един малък град насред морето.

Куай-Гон фокусира електробинокъла си върху платформата. Огледа за Оби-Уан. Изведнъж забеляза движение на самия край на съоръжението. Група мъже бутаха някого…

Пръстите на Куай-Гон се стегнаха. Това беше Оби-Уан! Надзирателите го ръгаха с тъпите краища на електробичовете, избутвайки го към края на платформата. Щяха да го хвърлят зад борда!

Куай-Гон форсира двигателя. Той работеше на максимални обороти. Отчаяно осъзна, че е прекалено далеч. Единствената му надежда беше, че Оби-Уан ще оцелее след падането и че ще може да го измъкне.

Той летеше по спокойното море, приближавайки се все повече. Оби-Уан беше на самия край. Сърцето на Куай-Гон се сви от болка. Да го загуби по този начин! Никога нямаше да си прости.