Джуд Уотсън - Тъмният съперник

Но докато летеше към Оби-Уан, някакво движение привлече вниманието му в долната част на платформата. Някой беше хвърлил нещо като мрежа, направена от разпридано въглеродно покривало. Опитваше се да се задържи на колоните, които поддържаха главната платформа. Докато Куай-Гон наблюдаваше, две дълги, еластични ръце се протегнаха и задържаха мрежата във въздуха.

Оби-Уан падна. Куай-Гон видя това през електробинокъла. Лицето на Оби-Уан беше сиво, но спокойно, без капка ужас. Решен да се бори до края, но приел смъртта — като джедай.

Тогава Оби-Уан видя мрежата отдолу. От това разстояние Куай-Гон усети набраздяване в Силата, идващо от Оби-Уан. Той концентрира собствената си воля, фокусирайки се върху Силата, изпълнен с желание тялото на Оби-Уан да се извърти към мрежата.

Докато падаше, Оби-Уан сякаш се хвана за въздуха и се премести наляво. Попадна точно в средата на импровизираната мрежа. Само миг след това дългите ръце се изстреляха и изтеглиха Оби-Уан на безопасно място.

Куай-Гон почти беше стигнал платформата. Той чу гневните крясъци на надзирателите, след като видяха какво се случи. Затичаха се към асансьора за долния етаж.

Куай-Гон бързо замота едно въглеродно въже около колоната и привърза лодката. После хвърли друго въже върху платформата, където Оби-Уан беше изчезнал. Подръпна го, после се изкачи.

Оби-Уан тичаше по коридора заедно с дългоръкото същество. Изведнъж се спря, сякаш Куай-Гон беше извикал името му, макар да не беше издал звук. Оби-Уан се обърна, за да види как Куай-Гон прескача парапета.

— Надявах се, че ще дойдете — каза простичко.

Куай-Гон кимна.

— За малко да закъснея. Да побързаме.

— Това е Гера — каза Оби-Уан, посочвайки спасителя си.

— Вземи и него. Пазачите идват — настойчиво изрече Куай-Гон. — Те видяха какво стана.

Гера вдигна ръце към яката си.

— Не мога да тръгна. Нито ти можеш, Обауан.

Оби-Уан погледна към Куай-Гон.

— Това са електрояки. Взривяват се, ако се отдалечим от платформата.

Куай-Гон кимна. Той концентрира Силата върху Оби-Уан. Изпрати неутрална енергия към предавателя.

Оби-Уан докосна яката.

— Жуженето спря.

— На сушата трябва да намерим начин да я махнем — каза Куай-Гон.

— Там е източникът на сигнала — обясни Гера. — Предавателят се съхранява от пазачите в охранителната служба на дока на Бендор.

Куай-Гон призова Силата да неутрализира яката на Гера, но внезапно се спря. Асансьорната кабина зад него се отвори. Бластерни изстрели засвистяха покрай ушите му.

— Това ще ти потрябва — каза Куай-Гон на Оби-Уан и му подхвърли светлинния меч.

Двата светлинни меча зажужаха в унисон, докато се насочваха към пазачите. Четиримата имбатянци се поколебаха. Не бяха виждали подобно оръжие. Но все още вбесени от спасението на Оби-Уан, те се впуснаха напред.

Куай-Гон скочи върху парапета, прелитайки във въздуха. Приземи се зад гърба им. Оби-Уан атакува фронтално. Двамата се движеха в прекрасен дует — атакуваха, отстъпваха, принуждавайки въоръжените мъже да се оттеглят към асансьора.

— Още пазачи идват, Обауан! — извика Гера.

Петнадесет пазачи откриха огън от стълбището в края на платформата, докато тичаха към тях.

— Време е да тръгваме — рече Куай-Гон на Оби-Уан.

С ужасен вик Гера падна, улучен от бластерен изстрел. Той вдигна поглед към Оби-Уан.

— Само драскотина — каза той. — Върви. Аз ще ги задържа.

Оби-Уан сложи един бластер в ръката му.

— Не, ти тръгвай. Нагоре по стълбите. И се скрий. След час яката ти ще бъде дезактивирана завинаги. Вярвай ми.

Гера се усмихна слабо.

— Аз… не вярвам… на никого — меко изрече той. Но докато Оби-Уан и Куай-Гон отбиваха бластерните изстрели, той успя да изкуцука до стълбите. Гера се обърна.

— Не е така, Обауан! Вярвам на теб.

Оби-Уан се извиси над падналите пазачи, скочи на парапета, после се хвърли към въжето. Спусна се и стъпи в катера.

Куай-Гон го последва. Запали мотора и под дъжд о т бластерни изстрели се измъкнаха в открито море.

Щом излязоха от обсега на бластерния огън, Куай-Гон пое курс към Бендор. Оби-Уан седеше до него, гледаше напред и не знаеше какво първо да попита.

— Каза, че си се надявал, че ще дойда — тихо отбеляза Куай-Гон. — Не си знаел, а си се надявал.

Оби-Уан остана мълчалив за малко.

— Исках да знам за Занатос — проговори той накрая. — Вярно ли е, че сте го предал? Той твърди, че сте го предал, когато е бил ваш ученик!

— Ти повярва ли му? — попита Куай-Гон.