Джуд Уотсън - Тъмният съперник

Гера завъртя поглед към него.

— Ако това е истина, защо твоята яка още жужи, приятелче?

— Мога да го направя — каза Оби-Уан. — Просто чакам подходящия момент.

Знаеше, че щом се възстанови напълно от раните си, ще може да впрегне Силата. Просто трябваше.

— Вярвай ми.

— На никого не вярвам — меко каза Гера. — Никога. Затова, след цели три години, още съм жив.

— Е, какво имаш да губиш? — настойчиво попита Оби-Уан. — Само ме заведи при пазача и мястото, където си мярнал кутията. Аз ще поема вината, ако ме хванат.

Гера поклати глава.

— Пазачът няма да ни даде ключа за нищо на света. Ще нарушим разпоредбите.

— Аз ще се оправя с това — каза Оби-Уан.

— Трябва да направя допълнителна проверка — каза Гера на пазача. — Дай ми ключа!

Пазачът вдигна електробича.

— Изпарявай се, преди да паднеш зад борда!

Оби-Уан повика Силата. Беше му известно, че не умее да премества физически обекти. Обаче разчиташе на това, че малкият, ограничен мозък на имбатянина ще се пречупи пред волята му.

— Това може би не е лоша идея — каза Оби-Уан. — Трябва пак да проверим запасите.

— Може би не е лоша идея — отвърна пазачът, подхвърляйки на Гера електронните ключове. — Проверете запасите отново.

Гера зяпаше към Оби-Уан.

— Какво направи, Обауан?

— Няма значение — каза Оби-Уан. — Побързай.

Гера го отведе до помещението за експлозиви. Той отключи вратата и Оби-Уан изтича вътре.

— Къде е кутията? — попита той. — Гера, само ми я покажи и можеш да си вървиш.

Гера се спря на прага. Жълтите му очи се разшириха.

— Чувам стъпки — прошепна. — Бягащи стъпки. Това е охраната! Сигурно има беззвучна аларма на вратата.

— Влез и затвори вратата! — изсъска Оби-Уан.

Вместо това, Гера започна да крещи.

— Тук вътре е! Намерих го!

После тъжно се обърна към Оби-Уан.

— Дори и в смъртна опасност, никога не предавам приятелите си. Така че…

— Не е така — довърши вместо него Оби-Уан, докато охранителите се впуснаха в помещението.

Гера посочи с пръст и един надзирател замахна с електробича си към Оби-Уан. Болката го свали на колене. Усети как го отнасят до изолатора и го хвърлят вътре.

— Наказанието за кражба е изхвърляне през борда — чу да казва един от пазачите.

— Смяната ми свърши — през прозявка отговори другият. — И утре сутрин няма да е късно.

Пътуването до Телос трябваше да е без особени събития. Йода бе намерил някого, който беше склонен да го закара — пилот, който водеше кораб с дроиди за системата Телос. Още от първия миг избухна искра между пилота и Занатос. Стайг Уа беше млад, избухлив и самоуверен. Справяше се сам от дете и бе процъфтял покрай опасни приключения. Той добронамерено дразнеше Занатос, че бил приютен в Храма на джедаите и че не знае нищо за истинския живот.

Вероятно Йода беше предвидил сблъсъка на личностите. Може би това бе още едно изпитание. Куай-Гон предупреди Занатос да сдържа гнева си, да не позволява закачките на пилота да го дразнят. Занатос увери Куай-Гон с усмивка, че ще изпълни заръката.

Една от опасностите на пътуването беше пресичането на звездната система Лендор, гъмжаща от много пирати. Стайг Уа беше уверен, че ще успеят да се промъкнат, бе го правил безброй пъти. Но когато три пиратски кораба блокираха транспортьора и наредиха на Стайг Уа да се предаде, той откри, че жизненоважен светлинен индикатор бе излязъл от строя. Заблуждаващата система на кораба не работеше.

Отказвайки да се предаде, Стайг Уа тръгна с малък звездолет, откривайки бластерен огън със завидно умение. След като се измъкнаха от корабите, Стайг Уа обяви, че заблуждаващите системи са били повредени, и обвини Занатос. Разбира се, Куай-Гон повярва на Занатос, когато му се закле, че няма нищо общо с това. Защо да рискува да бъдат атакувани от пирати, когато се намираше на същия кораб?

Стайг Уа беше излязъл на страничната платформа, за да поправя апаратурата, когато пиратите се появиха отново.

Занатос отведе Куай-Гон в спасителната капсула. Още преди това беше програмирал координатите на Телос. Когато Куай-Гон го запита защо е предприел тази предпазна мярка, той просто се усмихна.

— Винаги се грижа да имам отворена задна врата.

До зората оставаше още час, когато Куай-Гон излезе от транспортния кораб към облагородителния купол. Изпратените миърянци побързаха да го посрещнат.

— Аз съм РонТха. Радостен съм да ви приветствам…