Дейвид Уингроув - Бялата планина

— Какво казах? Онези думи. Трябва да си ме чул, като говоря. Какво още казах?

Туан Ти Фо го погледна в очите и си спомни яростното лице, другото му лице — лицето на Гведер, огледалото. После поклати глава.

— Нищо не си казал, Ким. Съвсем нищо. Но ела. Сега трябва да си стягаме багажа и да се махаме оттук. Преди да са ни намерили.

Ким остана още миг така, втренчен в стареца. След това сведе очи и кимна.

— Ши Кар! Моля ви… спрете за малко!

Кар се обърна — очакваше някаква неприятност, но се отпусна, щом видя кой го беше извикал.

— А, това си ти, Мари Енге. Как ме намери?

Тя прокара ръка през косата си и колебливо се усмихна.

— Както казах, познавам всички по тези нива. А вие… — изгледа го с възхищение от горе до долу. — Е, кой би могъл да не забележи мъж като вас, ши Кар?

Той се разсмя.

— Така си е. Но с какво мога да ти бъда полезен, Мари Енге?

Преди да заговори, тя като че ли го погледна замислено.

— Онова, за което ми говорихте…

Той веднага застана нащрек.

— Момчето — и се наведе към нея. — Знаеш къде е, така ли?

Тя пак се поколеба, но този път той я изпревари:

— Виж какво, влез за малко. Това е частна стая. Можем да говорим на спокойствие, ако искаш.

Тя кимна и се остави да я поведе към стаята си — на второто ниво на пансиона за пътници. Както подобаваше на такова място, стаята беше чиста, впечатляващо мебелирана, но въпреки всичко „временно жилище“ и като го гледаше, не можеше да не се въздържи да не си помисли, че тук той изглежда съвсем не на място. Беше забелязала още тогава, в „Драконовият облак“, че грубичката му външност прикрива добри обноски.

Предложи й единствения стол, после се отпусна срещу нея на ръба на леглото.

— Е? Какво точно знаеш?

Тя извърна глава за миг — мислеше си за Туан Ти Фо. Дали беше постъпила правилно, като беше дошла при Кар? Или беше грешка? Обърна се отново към него.

— Чух нещо. Нищо определено, но…

Забеляза как Кар присви очи. Забеляза как погледна надолу, след това — пак към нея — лицето му беше претърпяло някаква лека промяна.

— Мога ли да ти имам доверие, Мари Енге?

Странната откритост на тъмносините му очи я изненада. Някакво качество, скрито досега, прозираше през тях. Погледна го също толкова открито.

— Честно ви говоря, ако имате това предвид, ши Кар. И мога да пазя тайна, когато ме помолят. Искам да кажа, ако ме помоли някой, на когото имам доверие.

Той леко вирна брадичка.

— А-ха… разбрах. Мислиш си: „Мога ли да имам доверие на ши Кар?“ Е, да видим какво можем да направим за това. Първо аз ще рискувам с тебе. И после, ако все още искаш да ми помогнеш, може би и ти ще ми се довериш, става ли?

Тя го изгледа, след което кимна.

— Добре. Значи първо най-важното. Името ми е Кар, но аз не съм ши Кар — той бръкна в джоба на туниката си, извади картата си за самоличност и й я подаде. — Както виждаш, аз съм майор от силите за сигурност на танга, и приятелят ми Чен, когото си виждала преди, е капитан. Момчето, което търсим, не ми е племенник, ала въпреки това трябва да го открием. Жив и невредим.

Тя вдигна поглед от картата и му я върна.

— Защо трябва да го намерите? Не разбирам. Щом е само някакво си момченце…

Кар си прибра картата, извади нещо друго — плосък, матовочерен калъф — и й го подаде.

— Това е холограма на момчето. Нея можеш да задържиш. Имам и други. Но това ще ти помогне да провериш дали той е онзи, когото търсим.

Тя постави калъфа на коляното си и за малко притисна длан към него. Топлината на плътта й активира холограмата. Разгледа изображението, после го премахна и погледна към Кар.

— Момчето изглежда доста странно. Защо се интересувате от него?

— Защото той е единственият оцелял след терористично нападение над една от инсталациите на танга. Много важна научна инсталация. Цялото място е било унищожено, а всички колеги на Ким — убити.

— На Ким?

— Това му е името. Но аз казвах, че…

Тя го докосна по лакътя и го прекъсна:

— Чакайте, нещо не схващам. Казахте „колегите му“. Но той е само едно момченце. Какво е търсил в научен проект?

Кар погледна ръката и леко се облегна назад.

— Недей да го подценяваш, Мари Енге. Той може и да е само едно момченце, но е нещо като гений. Или е бил преди нападението. И може би е единствената оцеляла брънка, свързана с Проекта. Ако е все още жив. И ако успеем да го намерим, преди терористите да са разбрали, че се е измъкнал.

Тя го гледаше много странно.