Дейвид Уингроув - Бялата планина

Сега стоеше тук и се опитваше да се овладее, да вмести това, което току-що бе видял, в строго подредения модел на своя свят; след това тръсна глава. Не беше виновен. Нямаше друг избор. Ако господарят му беше съпруг на друга жена… Ако поне лейди Фей беше избрала за любовник друг, а не Цу Ма… Но… всичко това трябваше да се случи.

Толонен дойде отвън. За момент остана така, взрян в Нан Хо, после се приближи към него и го прегърна през раменете.

— Съжалявам, майстор Нан. Нямах намерение да те разстройвам. Но съм убеден, че мъжът трябваше да повтори думите си в твое присъствие.

Отпусна ръка и го освободи от хватката си, след което сви рамене.

— Разбира се, има стотици начини за мъчение, но нито един от тях не действа така безотказно, за да развърже нечий език. Опитът ни убеди, че колкото по-варварски и примитивни са техниките за изтезание, толкова по-бързо е готов да говори задържаният.

Нан Хо преглътна и се чу да отговаря:

— Какво установихте от разпита?

— Имам списък на тези, с които е говорил досега. Не са много, за щастие. Също така знаем кой е източникът на информацията.

— Източникът?

— Изглежда си готов за реплика на всеки въпрос, майстор Нан. Фан Мин-ю беше заловен на излизане от дома на своя любовник — млад мъж на име Йен Ши-фа.

Очите на Нан Хо се отвориха широко.

— Познавам този мъж. Той е работник в конюшните.

— Да — Толонен се усмихна неприязнено. — Веднага се свързах с Тонджиян и наредих незабавно да го арестуват. И то без излишен шум. Сега го водят насам.

Нан Хо кимна малко разсеяно.

— Какво възнамерявате да правите след това?

Маршалът преглътна и като сянка през чертите на лицето му премина мимолетно страдание.

— Нима мога да направя нещо друго? Ти беше напълно прав, майстор Нан. Не бива да се допуска тази мълва да плъзне. Но можем ли да бъдем напълно сигурни в това? Свикнал съм да се доверявам на честната дума на един чун цу , но когато става дума за нещо толкова сериозно, може би не е достатъчно да се вярва само на честната дума. Мълчанието на един служител е едно, но сигурността на Държавата е много по-важна. Онези четиримата са влиятелни хора. Наистина, относително малко влиятелни, но липсата им ще бъде забелязана и ще започнат коментари. Затова не можем да ги свалим в Глината. В този случай, страхувам се, ще трябва да действаме решително.

Нан Хо потрепери.

— Искате да кажете, че трябва да умрат?

Толонен се усмихна.

— Това е много драстична мярка, майстор Нан. Достатъчно е да се извърши една малка операция — той направи рязка по черепа си. — Един прорез тук и още един — тук…

— Как ще реагират семействата им?

— Ще им бъде съобщено, че са поели свръхдоза от нещо непозволено. И е трябвало веднага да бъдат оперирани от хирурзите на Пей Ро-хен — за да се спаси животът им — но са настъпили усложнения — сериозни усложнения — които са засегнали частите от мозъка им, контролиращи говора и паметта. Звучи твърде трагично, нали? Но за обезщетение могат да разчитат на щедростта на танга.

Нан Хо се втренчи изненадан в маршала.

— Вие знаете, че ще стане така.

— Вече съставих съответния Меморандум. Тази вечер ще бъде депозиран на бюрото на Ли Шай Тун.

— Е, тогава може да се каже, че случаят е приключен.

— Да, аз също мисля, че имаме право да го кажем.

— Какво ще стане с работника в конюшните? С Йен Ши-фа?

Очевидно въпросът разгневи Толонен. Той сведе поглед.

— Йен Ши-фа трябва да умре. Но след като се уверим, че не е сторил някоя друга пакост.

Нан Хо наведе глава.

— Съгласен съм с вас.

Но в действителност не чувстваше удовлетворение, а само солидарност с онова, което беше наложително да се направи; освен това в него се надигаше гняв и възмущение срещу съпругата на младия му господар. Беше престъпление от страна на тази долна кучка. Това беше цената за нейното себелюбие, за нейната разюзданост…

Толонен го гледаше със съчувствие.

— Ти отлично изпълни дълга към господаря си, майстор Нан. Беше напълно прав. Само ако бяхме позволили този слух да пусне корени…

Нан Хо кимна леко. Надяваше се Толонен да не узнае подробности, но това се беше оказало невъзможно. Все пак сякаш нямаше опасност. Твърденията на Фан Мин-ю, че Цу Ма е спал с лейди Фей, биха шокирали и наранили стареца. Самият той бе видял яростта, изписана на лицето на Толонен, когато се наведе над мъжа. От устата му излизаха пръски слюнка, когато го наричаше лъжец и долен подстрекател на скандали. Молеше се на боговете да е така. В действителност маршалът нито за миг не беше повярвал, че това може да е истина. Цу Ма и лейди Фей. В никакъв случай. Просто е немислимо! Но колко дълго може да продължи това? Сигурно следващия път клеветата ще бъде подшушната от човек, на когото имат доверие. Колко време има, докато тя отново се разчуе, разпространявана от уста на уста като притоците на голяма река? И какво ще правят тогава?