Ким хапна една хапка и кимна.
— Хубаво е. Какво е?
От съседните маси се разнесе смях. Левър вдига ръка, за да ги накара да млъкнат, след което се наведе към момчето.
— Тук сервират само един вид риба. Акула.
Ким огледа напрегнатите лица на новите безсмъртни, после отново — двамата Левър, баща и син. Забеляза колко им е харесала тази шегичка.
— Като времето — обади се той.
— Какво, какво? — попита старецът. Беше се облегнал назад, обхванал с длан крилото на орела.
— Времето — повтори Ким и бавно си отряза втора хапка от филето. — То е като акула в окървавено море.
Забеляза как веселието им помръкна — беше успял да ги засегне. В ъгълчето на окото на стареца нещо проблесна. Забеляза и още нещо. Уважението. Забеляза как Левър го гледа и го преценява отново.
— Да — рече той най-сетне. — Точно така си е, момчето ми. Точно така.
* * *
Толонен изкачи стъпалата съвсем леко, вземаше ги по две наведнъж, все едно беше на половината на годините си, ала когато се обърна да каже нещо на началника на почетната стража, разбра, че е сам. Стълбата зад него беше празна, вратата в подножието й — затворена. Коридорът пред него беше тих, сумрачен, от двете му страни имаше врати. В края му една врата извеждаше в централната контролна зала.
— Какво, по дяволите… — започна и млъкна. Нещо не беше наред. Инстинктът му го бодна предупредително. Нещо в униформите им…
Реагира бързо, обърна се и застреля първия още на вратата, ала и те бяха бързи и вторият вече бе вдигнал ножа, преди Толонен да успее да го повали.
Падна на колене и се сви до стената. От лявата му ръка бликаше кръв — от ръката, с която стреляше. Оръжието му бе паднало на пода. Чуваше изстрели нейде отдолу, там, откъдето бяха дошли, но нямаше време да размишлява какво означава това. Щом измъкна ножа от ръката си и се изправи, в края на коридора се появи още един убиец.
Сграбчи пистолета и започна да стреля с дясната си ръка. Улучи го точно когато онзи му се нахвърляше. Убиецът отскочи назад и остана да лежи там. Потръпваше, лицето му беше отнесено от изстрела, а дългият нож продължаваше да трепти в ръката му.
Разбра. Бяха ги инструктирали да го хванат жив. Ако не беше така, вече щеше да е мъртъв. Но кой ли го искаше?
Нямаше време да размишлява — чу как вратата долу се отвори, после — стъпки по стълбите. Изви се. Пареща болка жегна ръката му, когато се прицели надолу.
Беше Хаавикко. Толонен усети как го облива вълна от гняв.
— Не! — припряно извика Хаавикко и вдигна ръце. Дулото на големия автомат, който носеше, вече не сочеше към маршала.
— Вие не разбирате! Почетната стража. Емблемите на гърдите им… Мислете, маршале! Мислете!
Толонен отпусна оръжието си. Точно така. Опознавателната лента на нагръдните им емблеми беше в друг цвят. Беше зеленото на африканското знаме, а не оранжевото на европейското.
Хаавикко продължи нагоре по стълбите.
— Бързо! Трябва да влезем вътре.
Толонен кимна, после се обърна да покрие коридора, докато Хаавикко се приближи.
— Ще проверя първата стая — прошепна Аксел в ухото му. — Можем да се укрием там, докато дойде помощ. Ще ни е по-лесно да се защитаваме.
Старецът кимна и изскърца със зъби — болката беше много силна.
Придвижи се надясно и покри входа и коридора, докато Хаавикко отвори вратата. Хаавикко пристъпи вътре, след това се обърна и му махна да дойде.
Вътре в стаята цареше пълна бъркотия. Целият този отсек се водеше „безопасна област“ — силно охранявана зона за почивка на дошли на посещение представители на силите за сигурност — но някой го беше обърнал с главата надолу. Дюшеците бяха изтърбушени, шкафовете — преобърнати. Подът беше целият в листове.
Хаавикко посочи стаята.
— Скрийте се там отзад — между шкафа и леглото. Аз ще заема позиция до вратата.
Толонен не възрази. Болката пулсираше в ръката му и беше започнало да му се вие свят. Прекоси стаята колкото можа по-бързо и се строполи до стената. Гадеше му се.
Точно навреме. Толонен чу как вратата в коридора се затръшна, после — стъпки на тичащи мъже. След това се обади автоматът на Хаавикко — гърмът му беше оглушителен в това затворено пространство.
Хаавикко се обърна към него:
— Идват още. Отдолу. Чакайте тук. Аз ще се оправя с тях.
През падащия пред погледа му мрак Толонен го видя как извади от пояса си граната и излезе в коридора. Големичка беше — такива използваха да си пробиват път през блокиран Печат. Затвори очи и чу как гранатата затрополи по стълбите.
Читать дальше