Дейвид Уингроув - Бялата планина

Де Вор вдигна поглед.

— Изглежда ми същото.

Кървал го погледна внимателно.

— Значи не си забелязал никаква разлика?

Де Вор се усмихна.

— Е, имаше едно-две нещица тук-там. Имаше един кратък етап, когато нещото изглеждаше много по-голямо отпреди. И после имаше една лека промяна в цвета. А след това се нормализира. Стана пак същото.

Кървал се разсмя.

— Хубаво. Значи си видял.

— Да, но какво съм видял?

Кървал извади слайда — като че ли не чак толкова внимателно този път — и го остави на масата до себе си.

— Това… — той го потупа почти нехайно, — за мене и за тебе е също толкова безвредно, колкото изворната вода. Можем да вземем грамадна доза и то не би ни навредило ни най-малко. Но за един хан …

Очите на Де Вор се разшириха.

Кървал кимна.

— Точно така. Онова, което видя, беше вирус, който се задейства генетично като малка бактериологична бомба със закъснител и се превръща в расово специфичен.

Де Вор се разсмя и протегна ръка да вземе слайда. Изглеждаше празен, ала съдържанието му можеше да причини неописуема вреда. Не за него и за неговия род, а за хан . Усмихна се широко.

— Прекрасно! Това е прекрасно!

Кървал се усмихна.

— Знаех си, че ще ти хареса. Нали разбираш, докато работех по него, все за тебе си мислех. Седях до късно през нощта и се смеех, като си представях как ще реагираш.

Де Вор се вгледа в него, после кимна. Двамата се познаваха от повече от двайсет години, от първата им съдбовна среща на едно парти на дъртия Еберт. Тогава Кървал беше неспокоен — искаше да се измъкне на свобода, обременен от годините, които му оставаха по договор. Де Вор се бе сприятелил с него. Де Вор му бе намерил първите важни връзки в Град Америка. Де Вор му беше показал за първи път строго секретните папки, в които се описваха сделките, сключени от Клаус Еберт с различни компании с цел да унищожи собствената компания на Кървал. Де Вор бе уредил сделката той хем да работи за Левър, хем да си има свои собствени частни лаборатории.

И сега Кървал му връщаше услугата. Само с една мъничка добавка. Дреболия. Де Вор можеше да има вируса, но първо трябваше да обещае, че ще убие дъртия Еберт.

И той се беше съгласил.

— Майкъл знае ли?

Кървал се усмихна.

— Ти как мислиш? Майкъл Левър е много приличен младеж, въпреки целия му революционен плам. Иска да променя — но честно. Ако трябва, ще се бие, но няма да мами. Ако създам подобно нещо, той би ме убил.

Де Вор се замисли над това, после кимна.

— Сигурен ли си?

Кървал кисело се засмя.

— Познавам този младеж прекалено добре. Изглежда различен, но вътрешно е съвсем същия като другите. Всички са получавали всичко твърде лесно — всичките до един. Онова, което ги разпалва, не е амбиция, а чувство на обида. Обида от това, че бащите им продължават да се държат с тях като с деца. Въпреки всичко, дето го изприказваха в залата с екрана, не искат никаква промяна. Не и истинска промяна, такава, каквато искаме ние с тебе. Когато говорят за промяна, те имат предвид промяна в ръководството. Те биха се отказали от привилегиите си също толкова, колкото и Седмината.

— Може би — отговори Де Вор, докато гледаше как Кървал прибира микроскопа. — Между другото този вирус има ли си име?

Кървал щракна закопчалките на куфарчето, обърна се и погледна към Де Вор.

— Да, всъщност си има. Кръстих го на името на живата култура, от която го развих. И тя беше убиец, макар и не толкова смъртоносен и опасен, колкото моя. И тя е съществувала цели векове, преди хората да успеят да намерят цяр за нея. Наричали са я сифилис. Същото, което хан са наричали ян мей пин, „болестта на върбата и сливата“.

Де Вор се разсмя изненадано.

— Значи се предава по полов път?

Кървал се втренчи в Де Вор, след това тихо се разсмя.

— Разбира се! Мислех, че го схвана. Това е единственият начин да се гарантира, че ще плъзне нашир и надлъж. Чукането… това е нещото, с което човечеството се занимава най-много и за което говори най-малко. И като се замислиш, това е идеалният начин да разпространиш нов вирус. В края на краищата се предполага, че всички те са имунизирани срещу венерически болести. По рождение.

Де Вор докосна с език горните си зъби и кимна. Кръшкащи съпрузи и неверните им съпруги, отегчени наложници и случайните им любовници, развратни старци и загорели вдовици, курви и млади синове с твърде свободно поведение — сега го виждаше как се разпростира като листата и клонките на огромно дърво, докато самото дърво не изгниеше и не рухнеше. Разсмя се и тупна Кървал по рамото.