Дейвид Уингроув - Бялата планина

Ченето на Еберт беше увиснало.

— Но, чие хсия, мислех, че…

— О, Толонен е назначен временно. Като изпълняваш длъжността генерал. Съгласи се преди час. Но аз искам ти да стоиш зад мене на коронацията ми след три дена. Ти да получиш церемониалния кинжал тогава.

Еберт го гледаше със зяпнала уста, после падна на колене и ниско наведе глава.

— Чие хсия , оказвате ми голяма чест. Животът ми е във вашите ръце.

Беше репетирал думите и преди, ала все пак изненадата му от внезапния обрат им придаде сила. Щом вдигна поглед, забеляза удоволствието, изписано на лицето на младия танг.

— Стани, Ханс. Моля те.

Еберт се изправи бавно, като продължаваше да държи главата си наведена.

Ли Юан се приближи.

— Може би ще се изненадаш, Ханс, но от доста време насам те наблюдавам. Забелязах колко добре се справяш с новите си отговорности. Не ми убягна от погледа колко са ти верни твоите офицери. Що се отнася до смелостта ти… — той протегна ръка и докосна металната пластина на тила на Еберт, след това се дръпна назад. — Ала по-важно от всичко е, че ти имаш значително влияние сред елита на Първо ниво. Това е важно качество за един генерал.

Ли Юан се усмихна широко.

— Назначението ти ще бъде обявено по всички нива тази вечер, щом бие дванадесетият час. Но преди това искам да изготвиш за мене план за действие.

— План ли, чие хсия !

Ли Юан кимна.

— План за унищожаването на Пин Тяо . Искам да довърша онова, което започна баща ми. Искам и последният от тях да е мъртъв до месец. Да бъдат убити и труповете им да бъдат унищожени пред мене.

Ченето на Еберт отново увисна. След това той наведе глава. За малко едва не бе избухнал в смях. Да бъдат унищожени Пин Тяо ! Какво ли знаеше Ли Юан! Че с това вече беше приключено! И го бе извършил най-големият враг на Ли Юан, Де Вор!

Ли Юан докосна рамото му.

— Е… сега върви, Ханс. Иди и кажи на баща си. Знам, че ще бъде много горд. Той винаги е искал това.

Еберт се усмихна, след това отново сведе глава, учуден, че се чувства горд. Да бъде слуга на този човек — с това ли да се гордее? И все пак странно, но се гордееше. Обърна се и понечи да си тръгне, но Ли Юан го извика.

— О, и, Ханс… намерихме момчето.

Еберт се обърна. Стомахът му се сви.

— Чудесно, чие хсия . Как е той?

Ли Юан се усмихна.

— Не би могло да бъде по-добре, Ханс. Спомнил си е всичко. Всичко.

Де Вор отдръпна око от обектива на електронния микроскоп и усмихнато погледна към генетика. Видяното го беше впечатлило.

— Хитро, ши Кървал. Много хитро наистина. И винаги ли се държи така, без значение какъв е приемникът?

Кървал се поколеба, после се обърна, пресегна се през Де Вор и извади запечатания слайд от микроскопа. Държеше го изключително внимателно. И наистина, иначе не можеше — той съдържаше смъртоносен вирус. Погледна към Де Вор.

— Ако приемникът е минал през всички редовни имунизации, то да, би трябвало да следва в общи линии един и същи модел на еволюция. Ще има леки статистически вариации, естествено, но подобни „номера“ биха били малобройни. За всички цели и намерения бихте могли да гарантирате стопроцентов успех.

Де Вор кимна замислено.

— Интересно. Значи в крайна сметка тук имаме гад, която еволюира. Която е безопасна при първи допир, но само след сто поколения се превръща в смъртоносен вирус. Убиец на мозъка — той се разсмя. — А какво са сто поколения в живота на една бактерия?

За първи път Кървал се засмя.

— Точно така…

Де Вор се дръпна назад и пусна учения да мине. Изпитваше почти естетическа наслада от красотата на това нещо.

— Нещо повече, самото нещо, което задейства еволюционния модел, е онова, което обикновено е гаранция за защита на тялото от болести — имунизационната програма!

— Точно така. Същото онова нещо, с което напомпват системите на всяко дете от Първо ниво още докато е шестмесечен зародиш.

Де Вор го наблюдаваше как връща запечатания слайд обратно в тапицираното противоударно куфарче и извади друг.

— Ела… ето още един. Този път малко по-различен. На същия принцип, но по-специфичен.

Де Вор се наведе очарован.

— Какво искаш да кажеш — по-специфичен?

Кървал пъхна слайда в процепа и отстъпи назад.

— Само гледай. Ще го задействам, щом си готов.

Де Вор опря око до окуляра. Отново видя как онова се дели, разраства се и се променя като вечно променяща се мозайка в калейдоскоп, но това нещо тук беше истинско, живо — толкова живо, колкото може да бъде едно нещо, чиято единствена цел е да убива.