Дейвид Уингроув - Бялата планина

— Една бомба — обади се Кустоу и кимна. — Само една бомба — и готово, а? — обърна се в креслото си и впери поглед в Де Вор. — Вие как така получавате тази картина? Мислех, че подобни церемонии са частни.

— Точно така — отговори Де Вор и отпи от чашата си. Наведе се напред и се усмихна — правеше се на идеалния домакин, знаеше колко е важно за него да спечели на своя страна тези трима младежи. — Камерата е стандартно приспособление за наблюдение на силите за сигурност. Има ги из целия Тонджиян. Просто проникнах в системата.

Сега тримата американци впериха погледи в Де Вор, пренебрегвайки ставащото на екрана.

— Мислех, че тези системи са засекретени — обади се Левър.

— Точно така — Де Вор остави чашата на масичката до себе си, извади от джоба си малко устройство и му го подаде. — Това е разработка на моя приятел Бердичев в „Сим Фик“, преди да я затворят. Изглежда и функционира като запасните батерии на онези камери, но в него има и нещо повече. А именно: изпраща концентриран лъч информация към спътник. Там сигналът се кодира и се препраща тук, където се декодира.

Левър огледа устройството и го подаде на Кустоу. Той се обърна и погледна към Де Вор.

— Смайващо. Но как сте ги поставили там? Казвали са ми, че като става въпрос за охрана, тази на подобен дворец е по-стегната от гъза на младо курве!

Де Вор се разсмя.

— Съвсем вярно. Но каквато и система да вземете, тя винаги се опира на хора. На отделни личности. А те могат да бъдат купени, спечелени или пък просто заплашени. Беше относително лесно да инсталираме тези неща.

Наблюдаващият ги Леман забеляза колко се впечатлиха младежите от това, но то беше вярно само наполовина. Устройствата работеха точно по описания от Де Вор начин, но истината беше, че той имаше достъп само до Тонджиян и то само защото Ханс Еберт беше достатъчно дързък, за да внесе нещото вътре, рискувайки възможността някой прекалено старателен офицер да го претърси, независимо че е любимецът на Толонен. Навсякъде другаде опитите му да инсталира устройствата се бяха провалили.

Отново погледнаха към екрана. Ли Юан беше застанал до ръба на семейната плоча, току-що издълбаното върху нея име на баща му изпъкваше на белия фон. Зад младия танг бяха застанали останалите шестима, а зад гърбовете им — генералите. Зад тази малка, но силна група стояха членовете на фамилията Ли: братовчеди и чичовци, съпруги, наложници и близки роднини, общо сто. Редиците бяха рехави — личеше колко е слабо семейството — и все пак осанката на Ли Юан беше горда, очите му гледаха право напред, в мрака на гробницата.

— Всички капани на властта — обади се Кустоу и неодобрително поклати глава. — Също като фараоните. Вманиачени са на тема смърт.

Леман се загледа в Кустоу и забеляза странната смесица от страхопочитание и антагонизъм, изписала се на тъпото му, почти четириъгълно лице. „Ти се възхищаваш от всичко това — помисли си той. — Или по-скоро завиждаш. Защото и на тебе би ти се искало да създадеш династия и да те погребат, увит в златен покров.“

Той самият мразеше всичко това. Би ликвидирал всички царе и династии.

Гледаха как отнесоха ковчега до входа на гробницата. Видяха как шестимата най-силни го понесоха надолу по стълбите към осветената със свещи вътрешност. После камерата отново се фокусира върху Ли Юан.

— За толкова млад човек е много силен.

Това бяха първите думи, произнесени от Кървал, откакто беше влязъл в стаята. Леман отново погледна към екрана, възхитен от осанката на човека. На лицето му имаше твърда, безкомпромисна увереност; по някакъв странен начин то напомняше на Леман лицето на Бердичев. Или по-точно на Бердичев, какъвто беше станал след смъртта на жена си.

На екрана Ли Юан се поклони пред плочата, обърна се и бавно пое към гробницата.

— Изглежда силен — обади се след малко Де Вор, — но има неща, които не знаете за него. Това му външно присъствие е маска. Отвътре той е гърчеща се маса от нестабилни елементи. Знаете ли, че е избил всичките коне на жена си?

Всички насочиха погледи към Де Вор, шокирани от новината. Да убиваш коне — това беше немислимо!

— Да — продължи Де Вор. — В пристъп на ревност, както разбирам. Така че виждате — под външното спокойствие се крие едно съвсем нестабилно дете. Не е много по-различен от вироглавия си брат. Пък е и страхливец.

Левър присви очи.

— Как така?

— Фей Йен, жената на брат му, е в напреднала бременност. Носят се слухове, че детето не е негово. Жената е била отпратена в дома на баща й, тъй като е в немилост. И разправят, че той знае чие е копелето. Знае и не прави нищо.