Дейвид Уингроув - Бялата планина

Еберт се обърна, пое си дълбоко въздух, прекрачи прага и се представи.

— Чие хсия?

Ли Юан беше застанал в дъното на стаята, до церемониалния кан, на около половин метър от ръба му, и поглаждаше голата си брадичка. Погледна, след това почти небрежно махна на Еберт да влезе.

Еберт измарширува до средата на стаята, удари токове, застана мирно, наведе глава и зачака тангът да му заговори.

Ли Юан въздъхна, после пристъпи направо към темата:

— Времената са смутни, Ханс. Старите връзки трябва да се заздравят повече от всякога, дървото на Държавата — да може твърдо да посрещне идващата буря, да бъде укрепено от корените до короната.

Еберт вдигна глава.

— И каква е моята роля в това, чие хсия ?

Ли Юан наведе глава.

— Нека да ти обясня. Малко преди смъртта си баща ми отиде да види генерал Ноченци в болницата. Може и да си чул — той прие оставката на Ноченци. Нямаше друг избор. Но кой трябваше да го замести като генерал? — той направи многозначителна пауза. — Е, баща ми имаше намерение да помоли маршал Толонен да слезе от по-високия си пост и пак да стане генерал, и нахвърли такъв меморандум. За това решение си имаше основателни причини и не на последно място — стабилността, която присъствието на стареца би донесло на силите за сигурност. Освен това смяташе, че да се вкара лао уай — външен човек — би предизвикало известно недоволство. Освен всичко друго се изисква време един генерал да свикне с длъжността си, а точно с време не разполагаше.

Ли Юан се обърна, умълча се, след това пак го погледна.

— Не си ли съгласен, Ханс?

Еберт наведе глава.

— Щом е така, чие хсия … Нещо повече, в цяло Чун Куо няма по-опитен от маршала. Наистина не мога да се сетя за никой друг на този пост, който вашите врагове биха приели с по-голямо недоволство.

Забеляза, че Ли Юан се усмихна, доволен от думите му. Въпреки това го обзе остро чувство на разочарование. След онова, което по-рано му беше казал Толонен, той бе очаквал сам да бъде назначен.

Ли Юан кимна и отново заговори:

— Както и да е, смъртта на баща ми променя много неща. Нашите врагове ще решат, че точно сега сме слаби. Ако назначим Толонен за генерал, това със сигурност би помогнало, но аз трябва да докажа също и че съм самостоятелна личност, а не просто сянка на баща си. Разбираш ли ме, Ханс?

— Разбирам, чие хсия .

Даже твърде добре, помисли си той. Даже твърде добре.

— Да… — Ли Юан кимна замислено. — В това си приличаме, нали, Ханс? Знаем какво е да ти се налага да чакаш. Да си дясна ръка на баща си. Но с времето трябва да застанем на мястото на бащите си, дори да ги надминем, ако искаме да заслужим уважението на света.

— Така е — тихо се съгласи Еберт.

— Освен това — продължи Ли Юан, — нещата винаги са най-зле, преди да започнат да се оправят. Следователно, трябва да станем по-твърди и по-безмилостни, отколкото в по-добрите времена. В това Ван Со-леян е прав. Това е друга епоха. Нещата са се променили и ние трябва да се променим заедно с тях. Дните на покой минаха.

Докато Ли Юан говореше, Еберт гледаше лицето му и усети, че наистина се възхищава от младия танг. Той беше много по-твърд, много по-прагматичен от баща си — идеите му за проекта „Жица в главата“ бяха доказателство за това. Но Еберт беше стигнал вече твърде далече по своя път, за да позволи това да попречи на мислите му; твърде дълбоко беше предан на собствената си мечта за наследство.

Един ден щеше да му се наложи да убие този човек, без значение дали му се възхищава или не. Или беше това, или щеше да види как умира мечтата му.

— Доверието — обади се Ли Юан. — Доверието е крайъгълният камък на Държавата. В това, както и в много неща, баща ми беше прав. Но в епоха на яростни промени на кого би имал доверие мъдрият човек? На кого може да има доверие? — погледна Еберт и присви очи. — Съжалявам, Ханс. Просто трябва да кажа всичко това. Разбираш ли ме?

Еберт наведе глава.

— Смятам за чест това, че според вас можете да говорите толкова свободно в мое присъствие, чие хсия .

Ли Юан се разсмя, после пак стана сериозен.

— Да, ами… предполагам, че е така, защото те смятам почти за член на семейството, Ханс. Баща ти беше главен съветник на баща ми, откакто Шепърд се разболя, и ще остане и мой главен съветник. Ала днес не съм те извикал тук, за да говорим за баща ти, а за тебе.

Еберт вдигна глава.

— Чие хсия!

— Да, Ханс. Не се ли сети, или съм се изразил твърде заобиколно? Искам ти да станеш мой генерал мой най-доверен приближен. Искам да ми служиш така, както Толонен служеше на баща ми. Да бъдеш мой меч и мой бич, проклятие за враговете ми и защитник на децата ми.