Ф. Уилсън - Един ден от живота

Наистина ли ти се иска да си играеш на Майстор Джак точно тази вечер, приятел?

За един кратък миг пофлиртува с идеяата да извика и да развали цялата сценка. Но си представи как би живял в инвалидна количка, заради чувала с цемента, спомни си за липсващите пръсти на Левинсън, помисли си за куршуми, които хвърчат из апартамента на Вики и Джия.

Запази мълчание.

Видя как фигурата се промъква през останките от парадния вход и изчезва вътре. В уличката Алдо и Джоуи се надигнаха от скривалищата и споглеждайки се, вдигнаха рамене един срещу друг в лунната светлина. Джак знаеше какво си мисли Алдо: „Къде ми е колата?“

Но когато стрелбата започна и двамата залегнаха. Беше като кратко изръмжаване, но много шумно и концентрирано. Джак различи звука от няколко единични изстрела, избухването на няколко военни пистолета и поне две, да не бяха и три, пушки, всичките стреляха едновременно. Навън не се видя нищо повече от един продължителен проблясък. След което настъпи тишина.

Бавно, внимателно, Алдо и хората му излязоха от прикритията си, шепнеха, правеха объркани жестове. Един от тях носеше „Узи“, друг държеше рязана пушка. Джак ги наблюдаваше как се вмъкват, чу викове, дори успя да различи думата „кола“.

После адът се продъни.

Все едно някаквъв много малък, но много яростен ураган се бе заклещил на първия етаж на старата сграда на Бордън. Шумотевицата бе оглушителна, отблясъците през останалите без стъкла прозорци наподобяваха десетки мигащи светлини. Продължи с пълна сила около двайсет минути, както му се стори на Джак, а според часовника му бяха минали по-малко от пет. След което заглъхна и спря. Най-после… тишина. Нищо не помръдваше.

Не. Я виж това. Някой изпълзя през един от страничните прозорци и падна в уличката Джак отиде да провери.

Райли. Кървеше от устата, носа и корема. И доста го болеше.

— Повикай ми линейка, човече! — изпъшка той, когато Джак се наведе над него. Гласът му едвам се чуваше.

— Веднага, Мат — каза Джак.

Райли вдигна поглед към него. Очите му се ококориха. — Да не би вече да съм мъртъв? Искам да кажа… вътре добре те опукахме.

— Опукали сте не когото трябва, Райли.

— На кой му дреме… вземи района… аз съм вън от играта…само ми повикай някоя шибана линейка! Става ли?

Джак го гледа втренчено известно време.

— Става — каза той.

Джак мушна ръце под мишниците на Райли и го вдигна. Раненият за малко да сдаде багажа от болка, задето го местеха. Само че бе достатъчно в съзнание, за да забележи, че Джак не го влачи към улицата.

— Ей… къде ме водиш?

— Тук отзад.

Джак чу сирените, които приближаваха. Забързи ход.

— Имам нужда от лекар… имам нужда от линейка.

— Не се притеснявай — каза Джак. — Една тъкмо идва насам.

Той пусна Райли в най-забутаната част на уличката зад сградата на Бордън и го остави там.

— Тук ще дочакаш своята линейка — каза той на Райли. — Същата, която извика за хлапето на Волански, когато го прегази миналия месец.

След което Джак се отправи към закусвалнята „Хайуотър“, за да се обади на Трам и да каже на Джордж, че повече няма да имат нужда от него.

© Ф. Пол Уилсън

© 2003 Константин Траев, превод от английски

F. Paul Wilson

A Day in the Life,

Източник: [[http://sf.bgway.com|Библиотеката на Александър Минковски]]

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/1759]

Последна редакция: 2006-08-10 20:36:48

Heloween — празника на Вси светии

мохикан — кърпа, която се връзва на главата

No sale — край на продажбите

Тук авторът прави каламбур с наименованието на тиквения фенер, което на английски е същото (jack-o-lantern)

1 гран = 0,0648 грама

Джо(н) е най-често срещаното име в САЩ, често се използва за анонимност

Болест на Алцхаймер — свързана е със загуба на паметовите функции

вероятно се има предвид някакъв вид дрога

големи — най-вероятно банкноти от по хиляда долара

каламбур на автора за жълтите страници, на които се намират телефоните с услугите

Ай — разбрано (воен.)