Ф. Уилсън - Един ден от живота

— Здрасти, Джордж — каза той, когато гъркът вдигна отсреща. — Събра ли поредната такса от търговската ви асоциация?

— Да, бе. Тук е. В брой, както винаги.

— Чудесно. Към полунощ ще мина да я взема.

— Ще те чакам — каза Джордж.

Джак затвори и приседна, размишлявайки. Стръвта бе поставена. Ако Кирлът подслушваше, вероятността да устрои още една засада някъде в района около „Закусвалня Хайуотър“ към полунощ бе голяма. Но Джак планираше да е там първи, за да се опита да хване Кирлът по долни гащи. И тогава щяха да си уредят сметките. Веднъж завинаги. Джак нямаше намерение да остави някой да души по следите му. така че да открие Джиа и Вики, особено някой, който бе отрязал няколко пръста на негов бивш клиент.

Един час по-късно, на път за предградията, Джак отново се свърза с телефонния си секретар. Чу съобщение от Джордж, който го молеше веднага да му се обади. Когато го стори, другият му разказа необикновена история.

— Какво съм ти казал?!

— Че ще се срещнем в съседната стара сграда на Бордън. Каза, че има промяна в плановете и вероятно е по-безопасно да не се появяват в закусвалнята. Така че решихме да те чакам там в десет и трийсет и да ти дам парите.

Джак не можа да сдържи усмивката си. Този Кирлът бе по-обигран, отколкото си го бе предсравял.

— Като моя глас ли звучеше?

— Трудно е да се прецени. Връзката беше лоша.

— Ти какво каза?

— Съгласих се, но си помислих, че е някакъв номер, защото не съвпадаше с това, което се бяхме уговорили по-рано. В защото каза, че ще носиш скиорска шапка като снощи. И това звучеше като номер.

— Браво, човече! Оценявам, че се обади. Набери ме пак, ако ти звънне някой, който се представя за мен.

— Дадено.

Джак затвори. Вместо да си повика такси за предградията, той се шмугна в една кръчма и си поръча кана амстердамско.

Ставаше все по-любопитен.

Кирлът като че ли бе по-заинтересован да го провали, отколкото да го претрепе — поне тази нощ. Отново си припомни думите на Том Левинсън: „Ще те превърне в нищожество и тогава ще те бастиса.“

Значи така. Още един фрагмент си застана на мястото. Торбата с цемент не го уцели. Това добре — не можеш да очакваш да си особено точен срещу движеща се мишена с подобен тежък и нвудобен предмет. Но стрелецът в „Щастливия хотел“ имаше оптичен прицел. Джак бе неподвижен като на стрелбище. Онзи тип не би трябвало да пропусне целта. Освен, ако не го е направил нарочно. Така трябва да е било. Кирлът се опитваше да си играе интелигентни игрички с него, да го изкара от равновесие, докато не му се предостави възможност да го унижи, да го изложи, да го направи посмешище. Искаше равностойно отмъщение, предил да го убие. Да го издъни откъм приходите му си бе едно добро начало.

Освен, че беше бесен, на Джак започна да му става и забавно.

„Играе собствените ми игри срещу мен.“

Но няма да е за дълго. Тоя Джак е старо куче. Това бе неговата игра. Тай бе измислил правилата и проклет да бъде, ако се остави да бъде надигран от Кирлът. Най-лесното бе да се изправи срешу него в онази стара съборетина и да обяви края на тазвечерното шоу.

Просто, пряко, ефективно, но лишено от стил. Трябваше да измисли нещо изискано за целта. А защо не и едно майсторско изпълнение.

И докато надигаше чашата си, за да пресуши последните унции бира, вече бе наясно с плана.

Райли чакаше реда си край билярдната маса. Нещо не му се играеше. Джери и Рийс бяха мъртви и всички бяха подтиснати и нервни. Всичко, за което говореха от снощи, бе как да намерят оня тип с тиквата на главата. Единственото, на което се смяха за целия ден бе, когато разбраха, че истинското име на Рийс било Морийс.

В този момент Гюс се провикна от бара. Държеше телефонната слушалка във въздуха.

— Йо! Райли! Тебе търсят!

— Амиии? Кой?

— Каза да ти предам, че Тиквената глава се обажда.

Райли едва не се преби в щеката в бързината да се добере до телефона. Чийкс и останалите му дишаха във врата.

— Ще те открием, шибаняк! — каза той, веднага щом постави слушалката до устата си.

— Не се и съмнявам — каза гласът в другия край на линията. — Защото ще ти кажа, къде се намирам. Трябва да се срещнем. Довечера. Изгуби двама, а аз едвам оцелях последия път, като се счепкахме. Какво ще кажеш да сключим примирие? Може да измислим начин да си разделим територията, така че и двамата да сме на кяр.

Райли мълчеше, докато полагаше усилия да остане спокоен. Тоя шибаняк беше побъркан. Примирие ? След това, дето го забърка снощи?