Ф. Уилсън - Един ден от живота

— Махни си ръцете, човече!

Реши, че единствения начин да се измъкне сух от ситуацията, е да се направи на луд. Изгледа планината от мускули и дебелото палто и се убеди, че да напада подобно нещо си е чиста загуба на време. Тази мисъл накара лицевата му мускулатура да се отпусне.

— Просто стой далеч от мен! — изкрещя Джак. — Не обичам хората да ме докосват. Полудявам. Наистина полудявам!

Джоуи пусна кафевия пакет на един стол.

— Добре. Наслушах се на простотии — Той пристъпи напред, сграбчи раменете на Джак и се опита да го завърти с гръб към себе си.

Джак се протегна между ръцете на Джоуи, хвана го за ушите и тласна главата на бодигарда напред. Докато навеждаше своята и я изстрелваше напред, разчете в движение по изненаданото лице на Джоуи, че на онзи му прилошава. Мъжагата не бе очаквал нещо подобно, но вече бе наясно какво ще последва.

Когато чу как носът на Джоуи се пречупва върху черепа му, Джак го отблъсна от себе си и го ритна здраво в топките. Джоуи се свлече на колене и изпъшка. Окървавеното му лице бе отпуснало от болка и замайване.

После Джак се нахвърли върху Алдо, който го бе зяпнал като вкаменен.

— И ти ли искаш да го опиташ, а? — извика той.

Палтото на Алдо беше разкопчано и той бе по-тънък от Джо. Джак стреля за тройка: комбинация от ляв-десен в слънчевия сплит, после едно коляно в лицето, когато оня се сгъна на две. Алдо се срути като чувал.

Но това не беше всичко. Джоуи се опитваше да бръкне в джоба на палтото си. Джак скочи отгоре му и успя да изтръгне един револвер „Кобра 357“ с късо дуло.

— Пистолет, а? Вадиш ми шибан пистолет, а, човече? — Той стовари дулото и предпазителя на спусъка отстрани в главата на Джоуи. — Тия боклуци направо ме подлудяват!

После се завъртя и навря револвера в оттеклия нос на Алдо.

— Ти! — изкрещя. — Ти започна всичко! Ти не искаше да си получа ризите! Е, можеш да ги задържиш! И без това вече са стари! Аз пък ще взема твоите ! Всичките!

Той грабна вързопа с мръсните ризи от тезгяха и после се отправи към кафевия пакет на стола.

— Исусе, не! — каза Алдо. — Не! Не знаеш какво…

Джак му скочи и започна да го налага с револвера.

— Не ми казвай какво не знам!

Докато Алдо прикриваше главата си с ръце, Джак погледна към Трам и му махна с глава. Трам схвана. Той се измъкна иззад тезгяха и изблъска Джак, но не и преди той да успее да отвори скалпа на Алдо на няколко места.

— Изчезвай! — изкрещя Трам. — Изчезвай или ще повикам полиция!

— Да бе, изчезвам, но не и преди да надупча тая богаташка свиня!

Трам застана между него и Алдо.

— Не! Ти тръгва! Ти причинил достатъчно проблеми!

Джак презрително изсумтя и избърза навън с двата пакета. Отпред чакаше празен мерцедес 350 SEL, подпрян на бордюра до един пожарен кран. Защо пък не?

Докато издуваше мощната кола към Кенъл Стрийт, се чудеше на собственото си психарско изпълнение. Доста убедително. А също така лесно. Въобще не беше се затруднил да поеме ролята и да се вживее в нея.

Но това изобщо не го притесняваше.

— Петдесет хиляди в малки банкноти — каза Ейб, след като приключи с броенето на парите, които бяха увити в мръсното пране. Бе ги разстлал в спретнати купчинки върху един сандък, в мазето на магазина. — Ако бях на твое място, нямаше да се оплаквам. Не е толкова зле за един следобед работа.

— Да. Ама десетте свитъка кокаин и трийсетте камбоджанска кафява — Сред съдържанието на пакета се бе оказала част от хероина. Кокаинът и останалият хероин бяха в една найлонова торба в багажника.- Какво да правя с това ?

— Отпред има водосточна шахта. Следващия път като вали…

Джак се замисли по въпроса. Хероинът определено отиваше в канала. Каквито и алигатори и крокодили да живееха там долу в канализацията — щяха да се надрусат доживотно. Но кокаинът… това можеше да послужи по-късно, както фалшивите двайсетачки влязоха в употреба срещу Кирлът.

Кирлът. Нещо, свързано с него си виреше рогата в дълбините на съзнанието на Джак.

— Винаги съм си мечтал за мерцедес — каза Ейб.

— За какво ти е? Не си стигал по- на изток от Куийнс и по- на запад от Ню Джърси вече повече от четвърт век.

— Може някой ден да пожелая да пътувам. Да видя Ню Джърси.

— Да бе. Е, това не е лоша идея. Без съмнение, най-подходящия начин да видиш Ню Джърси е от вътрешността на мерцедес. Но вече е твърде късно. Дадох колата на Джулио да се отърве от нея.

Ейб се оклюма:

— На части?

Джак кимна: