Ф. Уилсън - Един ден от живота

Другия изглеждаше изплашен и щръкналата му черна коса само подсилваше това впечатление. Беше слаб, подобен на невестулка, човек който се опитва да изглежда по-млад от своите четирийсет и нам колко си години. Пъхтеше и очите му се стрелкаха наляво-надясно като на притиснато в ъгъла зверче.

— Не можех, Джак! Трябваше да му кажа!

— Да му кажеш какво?

— За теб! — Устата му започна да мели с главолломна скорост. — По някакъв начин ме е свързал с оня дилър на монети, който ти играеше. Вероятно е имал доста време да помисли, докато е бил вътре. Може да си е спомнил, че е чул за първи път нещо за този дилър от мен. Както и да е, първата му работа като излезе, беше да дойде при мен. Бях изплашен до смърт, но той не иска мен. Иска теб. Каза, че ти си му подготвил падението и си го направил на глупак.

Джак заряза Левинсън и започна да обикаля в кръг. Беше му ядосан, а също и разочарован. Бе го имал за стабилен тип.

— Бяхме сключили сделка — каза Джак. — Като ти спася кожата, да си мълчиш. Не познаваш Майстор Джак — за първи път чуваш за него. Това е част от сделката. Защо не се направи на ударен?

— Направих се, обаче номерът не мина.

— Защо не му тегли една майна?

— Теглих му — въздъхна Левинсън. — Джак… той започна да ми реже пръстите на краката.

Джак загуби ума и дума:

— Той какво ?

— Пръстите ми! — Левинсън посочи бинтования си ляв крак. Завърза ме и ми отряза шибаното кутре! И щеше да отреже още един и още един, и да продължи, докато не му казах как да те намери!

Джак почувства как челюстта му се стяга.

— Исусе!

— Така че му разказах всичко, което знам, Джак. Което не е много. Дадох му телефона от Белите страници 10 10 каламбур на автора за жълтите страници, на които се намират телефоните с услугите и му казах, че сме се срещнали при Джулио. Не знаех нищо друго, така че не бих и могъл да му кажа повече. Той не ми повярва, така че отряза следващия.

— Отрязал ти е два пръста? — Джак усети червата му да се присвиват.

— С голям, лъскав сатър. Искаш ли да видиш?

— Не, по дяволите. — Той се отърси от желанието да повърне. — Мислех, че Кирлът си пази ръцете чисти. Не ми приличаше на човек, който би се забъркал с подобни неща.

— Може и да е бил такъв, но сега вече не е. Той е изперкал, Джак. И иска да ти го върне тъпкано. Каза, че ще те превърне в нищожество и после ще те бастиса. И предполагам, че вече е опитал, иначе нямаше да си тук.

Джак се замисли за изстрела през хотелския прозорец и падащата торба с цемент.

— Да бе. На два пъти.

— Съжалявам, Джак, но наистина болеше .

— Божичко, Том. Не го мисли. Имам предвид, пръстите ти… по дяволите !

Каза му, че ще се погрижи за всичко и го остави. Докато се отдалечаваше, се замисли, колко ли пръста би жертвал той за Левинсън.

Реши, че може да си живее живота и без да разбере отговора.

Веднага щом колата спря пред пералнята, Алдо посегна към дръжката на вратата. Почувства как Джоуи го сграбчва за ръката.

— Мистър Ди. Нека аз да вляза. Вие останете тук.

Алдо отръска ръката му от себе си:

— Знам откъде идваш, Джоуи, но престани да ми го навираш в лицето.

Джоуи вдигна ръце и сви рамене.

— Ай 11 11 Ай — разбрано (воен.) Вие сте шефът. И все пак си мисля, че не е редно, ако разбирате какво имам предвид.

Джоуи беше момче на място. Алдо разбираше как се чувства: като шофьор и бодигард на Алдо Д’Амико той бе онзи, който трябва да върши черната работа. И според Алдо Джоуи можеше да се справи с по-голяма част от нея. Но не с всичко. Алдо нямаше намерение да се крие в сенките през цялото време като Тони С. По дяволите, по време на своето царуване Тони можеше да се разхожда в райони като този и едва ли някой щеше да го познае. За тези хора той бе просто още един пейзан . Е, Алдо не смяташе да се придържа към подобна практика. Всички щяха да знаят кой е. И когато минаваше оттук отвсякъде щеше се чува: „Добро утро, господин Амико!“, „Искате ли една от тези чудесни ябълки, господин Амико?“, „Седнете да пийнете едно кафе, господин Амико!“, „Заповядайте, влезте, господин Амико!“. Хората щяха го познават, да се отнасят с уважение към него. Вече заслужаваше поне малко респект, дяволите да го вземат. Следващия месец щеше да стане на четирийсет и пет. Бе вършил мръсната работа на Тони „Топа“ цяла вечност. Знаеше всички тънкости по операцията. А сега беше негова . И всички трябваше да са наясно.

— Това е моя работа, така както беше и довчера. — каза на Джоуи. — Както вече отбелязах: мисля, че в някои неща човек трябва да вложи нещо от себе си .