Крис Удинг - Отрова

Когато стигнаха до края на гората, откриха ромолящ бистър ручей. Брам положи Пиперено зрънце на земята и двамата с Отрова отмиха от себе си кръвта на вещерските кучета. Андерсен също се зае с почистване на козината си. След като привършиха, те събудиха светлокосото момиче, което бе изкарало толкова време в несвяст, че накрая бе заспало. Отрова очакваше Пиперено зрънце да припадне отново в мига, когато видеше, че не са в къщата на Мийб, ала не стана така. Докато се сушаха на слънцето, двамата с Брам внимателно й обясниха какво се бе случило, като премълчаха кървавите подробности и изложиха единствено фактите. Мийб вече я нямаше и нямаше да тръгне подир тях. Пиперено зрънце бе свободна (независимо дали го искаше, или не). Намираха се във Вълшеблените владения и се бяха отправили към повелителя на вълшеблените създания.

Светлокосата красавица слушаше всичко това с потресено изражение на лицето.

— Все още можеш да се върнеш, ако искаш — рече Отрова, водена от мисълта, че ако й предостави възможност за избор, няма да се чувства като похитител.

Пиперено зрънце поклати глава, а златистите й къдрици се разлюляха. Това бе единственият отговор, с който ги удостои. Тъмнокосата девойка хвърли озадачен поглед към Брам, с който искаше да каже, че не знае как да тълкува реакцията на Пиперено зрънце, но щом изсъхнаха достатъчно, за да продължат по пътя си, русото момиче ги последва, без да пророни и дума.

Гората се оказа красива както отвън, така и отвътре. Тук ги нямаше онези прогнили растения, които застилаха като килими лесовете в човешките владения, и нито едно листенце не изглеждаше не на място. Всяка клонка сякаш бе прецизно поставена по такъв начин, че да подчертава красотата на дървото, откъдето бе израснала. Нямаше болести по дърветата, нито пък се забелязваха признаците на смъртта и разложението, които бяха част от кръговрата на живота в Черните блата. Всичко бе като прелестна картина, като приказно видение — съвършено.

И именно поради тази причина Отрова изобщо не се доверяваше на тази гора.

— Невероятно е! — възкликна Пиперено зрънце и притисна дланите си една към друга.

— Само гледай тия цветя да не те убият, ако ги помиришеш — рече Брам, който сякаш четеше мислите на Отрова.

— О, я стига — нацупи се златокъдрото момиче.

— Той е прав — намеси се Отрова, припомняйки си какво бе чувала от Чевръстин. — Илюзията е част от вълшеблените похвати. Не се оставяй да бъдеш заблудена. Тези Владения са опасни за нас.

Пиперено зрънце вирна високомерно нос при думите й, ала тъмнокосата девойка забеляза, че от този миг насетне започна да се озърта крадешком наоколо.

Сутринта премина в следобед, а после и във вечер, но откакто бяха прекрачили във Вълшеблените владения, не бяха видели други живи същества, освен тях. Въпреки че гората бе огласяна от птичи песни и звуците на най-различни странни животни, те не бяха зърнали и едно насекомо. Когато стигнаха до някаква полянка, спряха да си починат и да похапнат малко студена храна от запасите на Отрова и Брам. Клонките над главите им се люлееха от подскоците на птичките, ала когато вдигаха поглед нагоре, пътешествениците не забелязваха нищо. Това допълнително обтягаше нервите им.

По едно време ловецът на духове започна да изказва съмнения, че котаракът е наясно с посоката, която ги интересуваше, но Андерсен изглеждаше изключително целеустремен, а и Пиперено зрънце ги увери, че любимецът й си знае работата.

— Той се появи в един ден, когато къщата на Мийб бе във Вълшеблените владения — разказа им светлокосата девойка. — Спомням си го добре, защото денят бе изключително ярък — дните във Вълшеблениге владения винаги са по-ярки от тези в човешките. Тъкмо се бях загледала през прозореца, когато Андерсен влезе вътре. Сигурно е бил някъде там. Видя, че съм самотна, и остана при мен. Оттогава се превърна в мой приятел. Не е ли сладък?

Тя вдигна котката, която измяука от изненада, и притисна буза в нея, докато я обсипваше с гальовни думи. В началото Андерсен негодуваше и бранеше достойнството си, ала впоследствие се отпусна и замърка доволно. Отрова гледаше невярващо метаморфозата на зверчето в обятията на Пиперено зрънце.

— Искаш да кажеш, че е вълшеблена котка? — попита Брам, преди чернокосото момиче да подхвърли някоя от язвителните си забележки.

— Не зная — отвърна русата красавица и остави Андерсен на земята. — Но съм сигурна, че дойде от Вълшеблените владения, когато ме откри. Според мен е бил къде ли не. Просто не ми разказва толкова много.