Крис Удинг: Воалът на господството

Те изникнаха от дима, подобни на злокобни сенки в сгъстяващия се мрак. За един кратък миг, преди да нахлуят в залата, изглеждаха досущ като демони — същества с огромни размери и размити очертания. Обаче не бяха демони. Поне до този момент демоните все още бродеха отвън.

Жалката групичка оцелели от отряда на бранителите посрещнаха нападението с мрачна решителност. Някои от тях бяха заели позиции по терасата, обрамчваща помещението, ала повечето се бяха разположили на приземното ниво, приведени зад барикада от рухнали статуи, откъртени первази и преобърнати маси. Склонността на сарамирците към семпло и даже оскъдно обзавеждане изобщо не беше в тяхна полза. Въпреки това защитниците нямаха никакво намерение да отстъпват. Те стояха приведени зад импровизираната си барикада с насочени за стрелба пушки и щом гаурегите нахълтаха вътре, залата потрепери от оглушителния им залп.

Някога това преддверие поразяваше с красотата си — прохладно и просторно, то бе проектирано да впечатлява знатните сановници и благородници. Сега то бе лишено от цялата си украса и великолепие, а стените му бяха обгорени и черни. Подът бе пропукан от същата експлозия, която бе опожарила пищните драперии и гоблени близо до входа, където сега лежаха десетина чудовищни трупа. Една взривена в точния момент бомба беше видяла сметката на първата вълна кошмарни създания, нахлули в преддверието, а пушките бяха покосили част от следващата. Независимо от това обаче, бранителите прекрасно знаеха, че каузата им е обречена.

Гаурегите трополяха тежко по пропукания под на обширното помещение, стопявайки разстоянието до защитниците. Сивата им козина се обагряше в алено при поредния сполучлив изстрел, но зад всяко убито чудовище се възправяше друго, а и някои от повалените се надигаха отново, разлютени още повече от повърхностните рани. Високи над два метра и половина, подобни на маймуни в телосложението си, те представляваха чудовищни канари от козина и мускули. Болката и смъртта не означаваха нищо за тях и те се носеха със самоубийствена ярост през кръстосания огън от свистящи куршуми.

Бранителите успяха бързо да презаредят оръжията си за втори залп, преди свирепите зверове да връхлетят барикадата. Част от гаурегите се захванаха с разрушаването й, а останалите страшилища се закатериха по импровизираната преграда, за да достигнат хората, намерили прикритие зад нея. Защитниците захвърлиха пушките и извадиха мечовете си, но бяха прекалено малко на брой, за да сторят нещо срещу гибелната сила и исполинските размери на Различните създания. Оцелелите съзнаваха това, но продължаваха да се бият храбро и непоколебимо. Беше им заповядано да удържат административния комплекс и те щяха да изпълнят тази заповед, дори и това да означаваше да изгубят живота си. Сарамирските войници биха предпочели сто пъти да умрат пред това да носят клеймото на позора.

Гаурегите сееха гибел сред бранителите. Там, където бойците не бяха достатъчно бързи, за да се изтеглят, чудовищните крайници на зверовете ги премазваха от бой, превръщайки ги на пихтия, или пък ги мятаха във въздуха като изпочупени кукли. Тези, които отстъпваха с мечове в ръка, се сражаваха самоотвержено, кълцайки железните мускули и жилавите сухожилия на страшилищата. За броени мигове подът на преддверието подгизна от кръв, а писъците на мъжете бяха заглушени от рева на страховитите гиганти.

Войниците, заели позиции на терасата, даваха всичко от себе си, поразявайки мишена след мишена в бясното меле, но ето че внезапно ги връхлетя нов проблем — подир гаурегите в залата бяха проникнали няколко скрендела. Източените им туловища с паяковидни крайници и дълги, криви пръсти се закатериха по колоните и само след миг бранителите долу бяха лишени от оскъдната подкрепа, която стрелците им оказваха, понеже всичките им усилия бяха пренасочени в отблъскването на новопоявилите се натрапници.

Гаурегите разрушиха напълно барикадата и битката се превърна в чудовищно клане. Грамадните челюсти се отваряха и затваряха, строшавайки кости и хрущяли; исполинските мускули играеха под дебелата кожа, докато крайниците разкъсваха хилавата и дребна плячка. За по-малко от минута половин дузината гауреги, които бяха останали, изтребиха до крак неголемия отряд, отбраняващ преддверието, а гибелта на малцината напуснали полесражението бе въпрос единствено на време. Малките жълти очички на свирепите твари тъкмо се съсредоточиха върху последните оцелели защитници, когато един от зверовете внезапно лумна в пламъци.