Крис Удинг: Воалът на господството

Уличката я изведе на малко площадче, където се срещаха три големи пътни артерии. В центъра му се издигаше статуя на морска котка, изобразена в момент на полет към небето — тялото й бе извито, а плавниците и мустаците й сочеха надолу. Това бе животинският облик на Паназу — богът на реките, бурите, дъжда и езерата. Логичен избор за град, построен на брега на най-голямото езеро на континента. Двуетажните постройки, чиито фасади заобикаляха Кайку, бяха с отворени капаци на прозорците, под които се валяха купища изпотрошени саксии, а дървените стени бяха направени на решето от куршумите.

Това бе една от жизненоважните отбранителни точки на Джурака, ето защо бе укрепена с барикади и снабдена с две оръдия. Подобни мерки обаче бяха напълно безполезни срещу вещерите. Чаросплетникът се бе възползвал от отсъствието на Сестрите от Аления орден и бе проникнал в умовете на войниците, карайки ги да напуснат укритието си. Различните хищници преминаха необезпокоявано през неохраняваните барикади и се нахвърлиха върху обзетите от паника хора. Вещерът не се виждаше никакъв.

Кайку не си пилееше времето в гадаене как се е стигнало до тази трагедия. Тук трябваше да има Сестра, която да защитава войниците, но представителките на Аления орден бяха разпръснати из целия град. Младата жена застана в края на кръстопътя и отвори Чаросплетието. Въздухът се раздвижи около нея, развя полите на дрехата й и разроши кестенявата й коса, която се бе спуснала от едната страна на лицето й. Кайку се отдаде на екстаза на Чаросплитането.

Невероятната наслада от обезплътяването, от това да зърнеш истинската, сурова същност на мирозданието в безкрайното изобилие от блещукащи нишки, сама по себе си бе повече от достатъчна да тласне необучения към бездните на лудостта. Кайку обаче бе пристъпвала много пъти в златистите му владения и владееше мантри и методи на самоконтрол, които я предпазваха от тази първа вълна на опияняваща хармония. Тя зърна разкъсванията и дупките, зейнали след минаването на Чаросплетника, и почувства влиянието му върху златистите кукли, представляващи войниците — то бе деформирало възприятията им, превръщайки ги в объркани и безпомощни жертви.

Вещерът още не бе доловил присъствието й. Тя се промъкна по-близо, лъкатушейки между нишките, като се стрелваше елегантно от възел на възел, за да не може Чаросплетникът да почувства появата й. Кайку веднага установи неговото местонахождение — той се намираше на горния етаж на една от старите сгради, заобикалящи площадчето с кръстопътя. Явно този вещер беше млад и непредпазлив, след като не бе успял да я забележи въпреки силата и уменията си.

Кайку обаче не го нападна. Колкото и да бе разярена, тя добре съзнаваше рисковете, съпътстващи директното възправяне срещу Чаросплетник. Ето защо младата жена се плъзна между фибрите на гредите, които поддържаха покрива на сградата, разполагайки се по дължината им, за да си осигури възможно най-голяма ефективност. Най-добрият начин да убиеш вещер беше да го направиш скрито.

С едно рязко усукване Кайку строши гредите на две.

Взривната вълна, предизвикана от разкъсването на нишките на Чаросплетието, беше толкова силна, че капаците на прозорците на сградата буквално изхвърчаха навън. От прозорците на горния етаж изригнаха пламъци, дъските се нацепиха на трески и полетяха шеметно във въздуха. Покривът се сгромоляса, премазвайки вещера под тежестта си. Ехото от гибелта му отекна с оглушителна сила из златистото необятие на Чаросплетието, след което започна постепенно да утихва.

„Намаляхте с още един“ , помисли си Кайку, докато светът на блещукащите нишки избледняваше пред взора й.

Войниците взеха бавно да идват на себе си, потресени да открият, че се намират в разгара на битка. Някои реагираха прекалено бавно и бяха накълцани на парчета от Различните хищници, които вилнееха около тях; други бяха по-бързи и смогнаха да извадят мечовете си и да се включат в схватката. Броят им все още бе достатъчен, за да окажат сериозна съпротива, и те се впуснаха да сторят точно това, кипящи от бойна ярост.

Кайку пристъпваше между воините, сеейки смърт сред Различните твари. С едно махване на ръката си тя взривяваше органи и прекършваше кости, запращаше чудовищата надалеч или ги превръщаше в огнени стълбове от цвърчаща мазнина и овъглена плът. Това вдъхна кураж на войниците, които си крещяха груби заповеди един на друг, и те се хвърлиха с нови сили в боя. Кайку също се присъедини към бойните им викове, давайки отдушник на безименната си омраза към онези, които бяха сторили всичко това на нея, на земята й и на тези хора, и не след дълго цялата бе оплискана с кръв.