Крис Удинг: Воалът на господството

Мароко подмина набързо формалностите и учтивостите, съпътстващи представянето, и се спря директно на същината на въпроса.

— Прочетох докладите ви и научих за загубите ви — рече той. — В момента не искам да стоварвам вина или да въздавам заслуги… Това, което ме вълнува най-много, е какви, в името на Омеча, бяха онези същества в Джурака и как бихме могли да ги обезвредим?

Бе повече от ясно, че въпросът е адресиран към Сестрите. Кайку беше тази, която реши да отговори.

— Наричаме ги „фейа-кори“ — поясни тя. — Неслучайно наблегнах, че ние сме ги нарекли така, защото те не приличат на нито едно същество, за което сме чували — било то в легендите, било в спомените на хората.

— Знаели сте за тях преди да ни нападнат? — веднага скочи един от генералите. Младата жена добре си го спомняше — той използваше всяка възможност, за да хвърли обвинения по Аления орден. Дали не им вярваше, защото бяха Сестри или Различни, а може би и заради двете? За съжаление той не беше единственият.

— Не — отрече спокойно тя. — Сведенията достигнаха до нас по време на нападението. За съжаление или разузнавачите ни са били прекалено бавни, или Чаросплетниците са действали прекалено бързо, и не сме могли да ви предупредим. Какъвто и да е случаят, мисля, ще се съгласите, че смъртта на пет от нас е достатъчно доказателство, че сме били не по-малко изненадани от вас.

— Повече от достатъчно — съгласи се Мароко и изгледа строго генерала, който се бе обадил. — Никой от тук присъстващите не оспорва лоялността на Аления орден към общата ни кауза. — Той погледна отново към Кайку. — С какви сведения разполагате?

— За съжаление са доста оскъдни — призна младата жена. — Повечето се основават на предположения. Чаросплетниците и преди са призовавали демони, ала нито едно от използваните от тях създания не може да се сравнява с тези фейа-кори. Дори да вземем под внимание новите вещерски камъни, които са открили през последните години, никой от нас не си е представял, че способностите им са нараснали толкова много.

— Тогава как са успели да направят това? — попита друг генерал, привеждайки се напред към светлината на фенера. — И как можем да спрем тези същества?

— Ако трябва да съм честна, нямам отговор на тези въпроси — въздъхна тя. — Знаем само това, че идват от Аксками.

— От Аксками ? — възкликна някой.

— Точно така. Тези демони не са дошли от недрата на някоя гора, от дълбините на вулкан или от някое пусто място, откъдето обикновено изпълзяват подобни твари. Тези са дошли от сърцето на престолния ни град.

Хората я изгледаха смаяно. Генералите започнаха да спорят помежду си и да изказват най-различни предположения. Кайку и Фаека използваха това време, за да поговорят с Кайлин. Някои от пълководците ги изгледаха отвратено, щом забелязаха пламналите им в червено ириси, докато жените чаросплитаха. Двете сестри изплетоха шарка и я избродираха с впечатление и смисъл, след което я пратиха през шестстотинте километра, които ги деляха от местонахождението на Нейно превъзходителство. Кайку провери внимателно сигурността на връзката им, проследявайки вибрациите на нишките за преминаващи наблизо Чаросплетници, които можеха да ги подслушат, ала не откри нищо, което да ги застрашава.

— Мисля, че първото и най-очевидно нещо, което трябва да сторим — рече Юги, — е да изпратим някого в Аксками.

Предложението му веднага сложи край на мърморенето от другата страна на масата. Въпреки че той нямаше никаква официална власт, все пак беше водач на Либера Драмач — организацията, която бе основана, за да закриля обезнаследената Престолонаследничка Лусия ту Еринима. Обстоятелството, че Лусия и Аленият орден бяха тясно свързани с тази групировка, накара благородническите семейства в Сарамир да се отнасят с по-голямо уважение към нея.

— Сигурен съм, че добре съзнавате рисковете и опасностите, които крие подобно начинание — заяви генерал Мароко, приглаждайки единия край на увисналите си мустаци — този негов навик свидетелстваше, че е харесал онова, което е чул. — Столицата се намира дълбоко в територията на Чаросплетниците и сведенията показват, че се е… променила драстично.

Юги вдигна рамене.

— Аз съм готов да отида — рече той.

— Съмнявам се, че можем да си позволим да рискуваме живота ви — повдигна вежди главнокомандващият.

Предводителят на Либера Драмач очакваше подобен отговор.

— Въпреки това някой трябва да отиде — изтъкна той и отпи глътка от бокала с вино пред себе си. — Тези фейа-кори представляват най-голямата опасност, с която сме се сблъсквали от началото на войната. Нямаме никаква представа как да се справим с тях. Тези същества са прекалено могъщи за Аления орден, а и артилерията явно няма никакъв ефект върху тях, доколкото битката при Джурака може да ни служи за мерило. Някой трябва да отиде в Аксками и да узнае какво представляват тези демони и откъде са дошли.