Крис Удинг: Воалът на господството

— Съгласен съм — каза Мароко. — Но подобно решение не е във властта ми. Нашата отговорност е да удържим източния фронт. Успеем ли обаче да известим съвета в Сараку…

— Имаме нужда от отговори, а не от още спорове! — извика някой, при което главнокомандващият само се засмя и се усмихна мрачно.

— Тогава аз ще се заема с този въпрос от името на Либера Драмач — заяви Юги. — С вашето разрешение, естествено — добави той по-скоро заради етикета.

— Добре — отвърна Мароко. — Веднага щом откриете нещо, ни уведомете.

Кайку тъкмо щеше да отправи запитване към Кайлин, когато получи внезапен отговор. Предводителката на Аления орден познаваше прекрасно най-добрата си ученичка.

(( Отидете с тях. И двете. ))

След края на съвещанието Кайку и Фаека отидоха да видят Юги. Откриха го в палатката му, която бе издигната в околностите на Пойната къща — там, където пътечките лъкатушеха между обраслите с плевели езера и избуялите градини. Липсата на градинарска работа си казваше думата. Клонките кимаха в унисон с напора на дъжда, който не спираше да мокри гърбовете на сновящите напред-назад войници. Не беше никак лесно да намерят търсената от тях палатка сред стълпотворението от хора и шатри, но щом доловиха аромата на изгорял корен от амакса, пристигането им при Юги бе въпрос единствено на време.

На входа на палатката му нямаше камбанка, нито пък се виждаше някакво друго средство за известяване на домакина, че има посетители, ето защо Кайку просто отметна платнището и пристъпи вътре, следвана по петите от Фаека.

Юги надигна поглед от картата пред себе си. Водачът на Либера Драмач седеше с кръстосани крака на една рогозка на пода, а над главата му висеше хартиен фенер. Сестрите забелязаха, че още не бе разопаковал багажа си. Кайку се замисли колко състарен изглеждаше Юги, колко дълбоки бяха бръчките по лицето му и колко изпити бяха страните му. Изглежда бремето на водачеството му идваше в повече. И докато външно продължаваше да е все така дяволит и прям, вътрешното му равновесие се рушеше със стремителни темпове. Напоследък навикът му да пуши корен от амакса се бе задълбочил неимоверно и Кайку бе сигурна, че това е симптом за някакъв дълбок душевен смут, чиято природа й беше неизвестна. От доста време — още преди тя да се запознае с него — Юги пушеше редовно от този опиат и това по никакъв начин не влияеше на ефективността му като член на Либера Драмач. Тогава за него не представляваше никакъв проблем да изкарва продължителни периоди, без да пуши от амаксовия корен — младата жена не знаеше дали се дължи на някаква биологична чудатост на организма му, или на силния му характер, но мъжът някак си успяваше да избегне пристрастяването, впримчило в железните си прегръдки повечето от пушачите на опиата. Сега обаче Кайку все по-често забелязваше неестествения блясък в очите му или пък усещаше характерния мирис на амакса там, където Юги си почиваше, и това я изпълваше с тревога.

При вида на двете облечени в черно Сестри, чиито одежди бяха съвършено сухи въпреки проливния дъжд, на лицето на Юги за миг се изписа учудване, ала в следващия миг то бе заменено от широка приветствена усмивка.

— Кайку! — възкликна той. — Дошла си да се предложиш за доброволец?

— Звучиш ми изненадано — отбеляза младата жена.

Мъжът се изправи и прокара ръка през кестеняворусите си къдрици.

— Мислех, че Кайлин няма да те пусне.

— Разполагаме с достатъчно Сестри за отбраната на един мост срещу вещерите — изтъкна Кайку. — Що се отнася до фейа-корите… е, знаеш не по-зле от мен, че една Сестра повече или по-малко — или дори дузина — няма кой знае какво значение.

— Исках да кажа, че според мен не би пуснала теб — уточни Юги. — Напоследък ти си изключително ценна за нея.

Подтекстът на последната фраза не й хареса, но тя реши да го парира с усмивка.

— Много добре знаеш, че не винаги правя това, което ми казват, Юги. Добре ме познаваш.

Мъжът обаче изобщо не се усмихна.

— Да, преди те познавах — измърмори едва чуто той, след което погледът му се спря на Фаека. — Ти също ли искаш да дойдеш?

— Ще бъде хубаво да зърна отново дома си — кимна Сестрата.

Юги закрачи из сумрачното помещение, потънал в мислите си.

— Добре — рече накрая. — Значи вие трите. Според мен сте достатъчно.

— Три? — учуди се Кайку. — Кой друг ще дойде с нас?

— Номору — отвърна водачът на Либера Драмач. — Тя също изяви желание да дойде.