Крис Удинг - Отрова

— Знаеш ли изобщо какво има вътре! — попита ловецът на духове и свали шапката си, за да избърше челото си с опакото на ръкавицата. Топлината, струяща от огъня, правеше още по-трудна задачата им. Отрова погледна към глинените съдове в краката им.

— Тя е вещица — вдигна рамене. — Съмнявам се, че е нещо хубаво.

Брам разпери ръце.

— Е, надявам се, че знаеш какво правиш.

— Не — отвърна чистосърдечно момичето и търкулна първата делва в клокочещия котел под тях. Водата — която до този момент имаше мътен жълто-кафяв цвят — моментално се обагри в ярко розово.

— Не бих искал да изпия това — отбеляза мъжът, докато наблюдаваше сместа с отвратен взор.

— Не се безпокой, няма ти да го пиеш — заяви Отрова и двамата катурнаха и останалите съдини в къкрещия казан.

Сега трябваше да извадят няколко от варящите се кости. Намериха огромен черпак, който бе толкова тежък, че дори Брам не можеше да се справи сам с него и се наложи момичето да му помага. Потопиха края му в отвратителния бульон, който бе придобил отровно кафеникав цвят и отделяше ужасна миризма, след което го подпряха на ръба на терасата, използвайки я като опорна точка, легнаха по корем и започнаха да загребват с импровизирания си лост из зловонната мътилка. Докато правеха това, очите им се насълзиха, но в крайна сметка успяха да уловят два големи кокала и да ги прекатурят през ръба на котела, откъдето те тупнаха тежко на земята.

Девойката тъкмо възнамеряваше да се изправи, когато нещо тежко се вкопчи в гърба и. Тя изпищя.

— Спокойно, всичко е наред — успокои я Брам. — Това е котката.

Андерсен, който сякаш бе изникнал изневиделица от нищото, навярно си мислеше, че гърбът на момичето ще му послужи като мека възглавничка след скока от парапета на терасата. Котаракът се приземи елегантно на земята и Отрова се изправи. Тя впери пронизващия си теменужен взор в него и животното я изгледа дружелюбно.

— Андерсен, точно теб исках да видя — каза му девойката. — Ще ни направиш ли една услуга? Намери кучетата и ги доведи тук. Приготвили сме им вкусни кокали.

Домашният любимец на Пиперено зрънце й намигна. Отрова се чувстваше малко глупаво, задето се обръщаше към котка, все едно бе човек, но в следващия миг видя как Андерсен се обръща, махва с опашка и поема надолу по стълбите.

— Е? — попита многозначително Брам.

— Ще повярвам, когато го видя да се връща с кучетата — заяви момичето. — А сега най-добре да се скрием.

Не след дълго котаракът се върна. Междувременно Отрова и Брам се бяха скрили зад останалите делви на полицата, далеч от обсега на песовете. Андерсен влетя, мяучейки, в залата, следван по петите от двата огромни звяра, които лаеха като обезумели след изплъзващата им се мръвка. Котаракът сви зад котела и ненадейно се изгуби от поглед, а кучетата се втурнаха след него… за да се появят отново миг по-късно с озадачени изражения на муцуните. Те започнаха да сноват около казана, стрелвайки се подир сенките, хвърляни от огъня, ала Андерсен ги беше надхитрил. Отрова забеляза, че котаракът вече се намираше на терасата и ближеше спокойно лапичката си. Копоите на Скелетната вещица продължиха безплодното си издирване още известно време, преди да забележат костите, лежащи на пода.

— Това е за вас, момчета — прошепна Отрова. — Сочни, вкусни кости.

Гнусната смес, в която бяха къкрили костите, ги бе вмирисала до такава степен, че едва ли някой нормален пес би се доближил до тях; ала Пиперено зрънце бе казала, че кучетата на Скелетната вещица са лишени от обоняние. Отрова наблюдаваше със затаен дъх как разглеждат находките си, след което единият звяр застопори костта с предните си лапи и започна лакомо да я гризе. Съвсем скоро и другият го последва и огромните челюсти на хищниците заработиха с ужасяваща методичност, за да се докопат до костния мозък в сърцевината на кокалите. Не след дълго забърканата от Отрова смес подейства.

Тя нямаше и най-малка представа какво бе сипала в казана, но каквото и да беше, определено бе предозирала количеството му. Почти едновременно двата огромни звяра започнаха да се гърчат и извиват в плен на чудовищни конвулсии. Първо крайниците им затрепериха и те се строполиха на земята, а сетне изгубиха контрол над мускулите си и можеха единствено да лежат на една страна, разтърсвани от ужасни спазми, докато краката и главите им се тресяха неудържимо. Езиците им увиснаха и между зъбите им блъвна кървава пяна. Накрая страховитите пазачи на къщата застинаха неподвижно, като единствено хриптящото им дихание издаваше някакви признаци на живот, но след няколко минути заглъхна и то. Брам и Отрова се спогледаха, онемели от изумление и малко отвратени от гледката.