Крис Удинг - Отрова

— Не ме лъжи, миличка. Миризмата й ме доведе дотук.

Русата девойка отново потропа два пъти с крак. Старицата подуши за пореден път въздуха, въртейки глава наляво и надясно.

— Ти си ужасно непослушно дете. Винаги ме лъжеш. Ако я намеря, и ти ще свършиш в котела. В котела, чу ли?

Момичето тропна веднъж с крак и се обърна към Отрова, която надничаше изпод леглото.

— Стой неподвижна — прошепна тя. — Ако помръднеш, ще те усети. Чрез пода.

Отрова почувства как я облива ледената вълна на паниката — за миг си помисли, че спасителката й е издала присъствието й. После обаче се сети, че Мийб беше глуха и не би трябвало да е чула нещо.

— Излез, миличка! — изграчи Скелетната вещица и пристъпи още по-навътре в малката стаичка. — Мийб иска свежи кости, а ти миришеш на младост и сила. — Тя започна да шари наоколо с покритите си с брадавици ръце, събаряйки фибите от скрина. Момичето се втурна напред, за да спаси поне огледалото и свещника, но старицата не й обърна никакво внимание. Тя се приведе към земята и започна да опипва пода, приближавайки се постепенно към леглото. Отрова се опита да се сгуши още по-навътре, докато наблюдаваше с ужас как сбръчканите издължени пръсти пълзят като пипала на паяк по земята, след което взеха да проверяват краката на кревата и дюшека над главата й. Чернокосата девойка се сви, колкото можеше, докато Скелетната вещица си мънкаше под носа: — Не е тук, а? Значи по всяка вероятност е под леглото, нали?

Отрова замръзна неподвижно като статуя.

Ръцете на Мийб започнаха да обхождат ръба на леглото и зашариха по долната страна на дюшека. Отрова се долепи до стената, затаила дъх, докато изпочупените нокти на старицата минаха на сантиметър от бузата й.

— Да, точно тук…

Изведнъж лицето на вещицата изникна пред погледа й под трепкащата светлина на свещта — явно Мийб бе решила да подуши и под леглото. Отрова едва успя да потисне ужасения си писък, когато месестият, покрит с изпъкнали вени нос нахлу в скривалището й и големите му ноздри започнаха да се разширяват и свиват периодично.

— Подушвам те… — изхриптя старицата.

В този миг котаракът измяука и изскочи изпод кревата, одрасквайки чувствителния нос на вещицата, след което се стрелна светкавично между краката й. Мийб нададе нечленоразделен вой от болка и изненада, надигна се и отстъпи назад към вратата, предпазвайки безценния си нос с ръка.

— Ох! Ох, тази гнусна твар! Носът ми! Носът ми! Ще го пипна, ще видиш! Този котак ще свърши в котела!

Ала котаракът вече бе избягал надолу по стълбите. Скелетната вещица изсумтя недоволно и също излезе от стаята.

— Ще се върна, ужасно дете! — закани се тя, докато се спускаше по стъпалата. — Ще се върна и ще видиш тогава! И ти ще свършиш в котела заедно с проклетия си котарак! И с тези думи тя затръшна вратата зад гърба си.

Отрова продължаваше да трепери, когато русокосото момиче се приближи до леглото и наздърна под него, държейки свещника в едната си ръка.

— Не се тревожи — рече спасителката й. — Паметта и е ужасно слаба. До довечера със сигурност ще забрави какво е казала.

Отрова изпълзя изпод леглото и позволи на момичето да й помогне да се изправи.

— Аз съм Пиперено зрънце — представи се срамежливо непознатата.

— Отрова — гласеше отговорът на тъмнокосата девойка, докато присядаше на леглото.

— Така ли се казваш? — попита невярващо Пиперено зрънце. — Интересно име.

— Сама си го избрах.

Русото момиче се оживи.

— И аз сама избрах своето! — сподели въодушевено тя. — Мийб никога не ме нарича по име. — Тя остави свещника на пода и приседна до Отрова. — Имаш чудесна коса. Толкова ми се иска и моята да беше права…

Отрова не знаеше какво да отвърне, ето защо смени темата.

— Какво правиш тук? — попита тя.

— Аз живея тук — заяви гордо Пиперено зръце. — Това е моята стая! — Тя се изправи и започна да събира фибите, които Скелетната вещица бе разпиляла по пода. — Извинявай, задето е толкова разхвърляно.

Тъмнокосата девойка я гледаше изумено. Спасителката и сякаш напълно бе забравила, че Отрова е била на сантиметри от хватката на вещицата, и не спираше да бъбри, докато подреждаше.

— Мисля, че винаги съм била тук. Във всеки случай, не мога да си спомня нищо от живота си преди това. Чистя, разтребвам и поддържам огньовете — такива неща. Трябва да вариш костите в продължение на цял ден, докато станат достатъчно меки, че да може Мийб да ги яде. Тя много обича и бульона от костен мозък…