Крис Удинг - Отрова

— Ще те спипам, хубавице моя! Където и да се скриеш, пак ще те надуша! — проехтя гласът на Мийб от долния етаж.

Водена от мисълта, че котаракът ще иска да отиде там, където няма кучета, Отрова открехна страничната врата и се промъкна вътре след черния си водач. Озова се пред стръмно стълбище, което се изкачваше до друга врата. Почти бе стигнала до нея, когато тя внезапно се отвори и там, държейки запален метален свещник, се появи момиче на нейната възраст, облечено с нощница.

— Влизай вътре! Бързо! — прошепна й тя. Очите й бяха разширени от страх. Отрова не се поколеба и за миг — втурна се в стаята и остави на непознатото момиче да затвори вратата след нея.

Помещението, където се озова, изглеждаше доста малко за стандартите на постройката, а мебелировката му бе с обичайните за човешките жилища размери. Пред покрития със завески прозорец имаше легло, а до едната стена бе разположен скрин с резбовани чекмеджета, върху чиято повърхност се виждаха гребени, кокалени фиби и едно огледало. Имаше още дрешник, малка плетена кошничка за котката и огнище с приготвени въглени и клонки, които само чакаха някой да ги запали. Съвсем обикновена момичешка спалня, като се изключи това, че беше необичайно тъмна, защото единствената светлинка идеше от свещника, който сега бе поставен върху скрина, до огледалото. Обитателката на стаята бе нежно и деликатно създание със златисти къдрици и големи, влажни сини очи. Първото нещо, което русокосата девойка бе направила, след като остави свещта, бе да грабне едно флаконче с парфюм и да напръска гостенката си с него от главата до петите. Отрова трепна, но не посмя да възрази. Парфюмът бе ужасен — всепроникващо, сладникаво ухание на теменужки, — но бе повече от очевидно, че бе предназначен да я скрие от свръхчувствителното обоняние на Скелетната вещица.

— Скрий се под леглото! — нареди непознатата, като хвърляше трескави погледи към вратата. — Побързай! — подкани я повторно тя, когато видя, че гостенката й не реагира веднага.

Този път чернокосото момиче изпълни заръката на спасителката си, която също се напръска обилно с теменуженото си благовоние и се зае да ароматизира и стаята. Докато се напъхваше под кревата, Отрова забеляза, че котаракът също се е наместил там. Той я изгледа недоволно, ала все пак се отмести встрани, освобождавайки пространство и за нея.

— Хайде покажи се, миличка! — изграчи Скелетната вещица нейде отдолу и Отрова чу звука от стъпките по стълбището. — Не можеш да бягаш вечно!

Скритото под леглото момиче видя как русото създание застава пред вратата със затаен дъх, оправя нощницата си и сплита пръсти пред себе си, сякаш се приготвяше да посрещне някаква царствена особа. Сетне вратата се отвори и Мийб нахълта вътре.

Сърцето на Отрова се сви. Скелетната вещица сякаш изпълни цялата стая, а изгърбените й плещи почти докоснаха тавана. Беше огромна — над три метра висока, и то приведена. Носеше проядена от молците черна рокля с лекьосана престилка, а под брадичката й бе завързана мръсна забрадка. Кожата на ръцете й беше набръчкана и покрита с ужасни брадавици, пръстите й бяха дълги, тънки и завършваха с изпочупени нокти. Най-отвратително от всичко обаче бе лицето й. То изглеждаше толкова несъразмерно и изкривено, че напомняше повече на детска рисунка на вещица, отколкото на истинско лице. Очи, макар и слепи, нямаше — на мястото на очните й кухини имаше зараснала кожа. Изпод забрадката се подаваха редки сиви коси, а носът й бе огромен и заострен до такава степен, че приличаше на клюн. От двете му страни имаше големи елипсовидни ноздри, които потрепваха периодично, докато вещицата душеше въздуха. Брадичка почти нямаше, а устата й представляваше набръчкан прорез. Когато я отвори обаче, Отрова забеляза, че е пълна с десетки застъпващи се един друг триъгълни зъби — досущ като акулата, която бе видяла в бърлогата на Миногий. Грамадният нос на Мийб се сбърчи от отвращение и тя се отдръпна назад.

— Ах ти, противно същество! — изсъска тя. — Отново си се напръскала с този ужасен парфюм! Казах ли ти никога да не го използваш? Казах ли ти? Момичето тропна веднъж с крак по пода. — Само да си го сложиш още веднъж, чу ли? Две потропвания.

Скелетната вещица се пресегна и сбръчканите й пръсти започнаха да шарят по главата и тялото на светлокосото създание. Лицето на девойката се изкриви от отвращение, ала тя не помръдна от мястото си.

— Криеш някого, нали? — изхриптя Мийб.

Две потропвания. Вещицата се приведе по-ниско и уродливият й нос почти докосна този на момичето.