Крис Удинг - Обсебването на Елейзабел Крей

— Изчезна! — каза той. И наистина, Свещеният таласъм, осветен от светкавицата, бе изчезнал.

Светлината се изпари. Те останаха сами сред пустата църква. Въздухът бе зареден с напрежение. Врагът им бе доста опасен, когато го виждаха, а сега, когато нямаха и представа къде се намираше, бе още по-лошо.

— Тамянът е в нас — заяви Таниел. — Продължаваме напред.

Кейтлин вдигна нагоре своята горелка с тамян и я разклати още по-интензивно. Миризмата ги обгърна отвсякъде. Карвър стори същото и другите се приближиха до него. Бяха изминали около половината разстояние до целта си.

Кейтлин обмисляше възможността да пробягат останалите метри, но точно тогава тишината бе прорязана от остър вик. Скрит зад една от колоните, Свещеният таласъм скочи към тях в опит да впие ноктите си в Елейзабел. Тя изпищя и се хвърли към стената, таласъмът обаче бе отблъснат от миризмата на тамян. Крот инстинктивно започна да стреля с пистолета си към разлагащото се нещо. Съществото вече се отдръпваше със съскане и изстрелът на Крот премина през него и високото стъкло на църквата. Стъклото се пръсна и се изсипа на земята под формата на цветен дъжд от стъкълца, съсипано от неуспешния изстрел.

Таласъмът изписка, ужасен от повредата на дома му. Звукът ги проряза като нож и те се свиха от уплаха, когато създанието обърна единственото си око към Крот. Скочи отново напред и впи ноктите си в гърдите у и се пресегна за сърцето му като че беше ябълка в кошница. Господарят на просяците изрева по-силно, отколкото някой можеше да си представи. Белязаният мъж, кален в битките, изпита огромна болка. Но тогава към него се втурна Таниел и прокара нишка с талисмани през отвратителното същество. Навън отново присветна и последвалата гръмотевица бе оглушителна. До ушите им достигна единствено строполяването на нишката на земята и отдалечаващият се рев на таласъма, който най-сетне бе отстъпил. Внезапно всички започнаха да крещят. Крот се бе строполил в ръцете на Арманд и още викаше, Елейзабел крещеше истерично, Арманд просто цивреше, Карвър и Таниел раздаваха заповеди за действие, Кейтлин също. Единствено момчето-дявол стоеше неподвижно.

— Отдръпнете се! — нареди Кейтлин с висок глас. — Остави го долу, Арманд! Отдръпнете се — всички!

Крот приличаше на ранен заек, в очите му се четеше лудост и се мяташе във всички посоки. Вече нямаше дъх и бе престанал да крещи. Вместо това се задъхваше, борейки се да си поеме въздух. Арманд го постави на пода. Кейтлин бутна Карвър настрани. Той се опитваше да овладее ситуацията по собствения си полицейски начин, въпреки че не знаеше как точно до постъпи. Тя разкъса ризата на Крот, докато Арманд коленичи до главата му и я вдигна — изключително разумна постъпка.

— Но защо тамянът не подейства? — настоя да разбере Карвър.

— Този глупчо го ядоса — обясни Кейтлин, притискайки ръка към гърдите на Крот. Той бе посивял на мястото, където го бе докоснал таласъмът. Тя протегна ръка и се подготви да каже нещо, но Таниел я бе изпреварил и вече й подаваше златистата сфера с тамян. Тя я обърна на ръката си и изсипа тлеещата пепел в нея. Хвърли сферата настрани, преди енергично да втрие пепелта в гърдите на Крот. Той все още се бореше да си поеме въздух, извиваше се и кашляше.

— Не би трябвало да е… — започна Таниел.

— Сега е времето на вештиците — заяви момчето-дявол Джак. — Много по-могъщи са отпреди. — Той пристъпи към нишката с талисманите и я вдигна, без да обръща внимание на господаря. Разгледа я внимателно. Двама от Стражите пушеха, тъй като се бяха подпалили и изгоряли при контакта си с таласъма. — Сега знаем как ще се справим с тях следващия път — каза той и подаде нишката на Таниел.

Последва тупване. Кейтлин съедини двата си юмрука и ги стовари върху гърдите на Крот. Господарят на просяците се закашля и се задъха, след което падна назад. Дишаше тежко. Кейтлин въздъхна и погледна през рамо.

— Ще живее. Поне засега, но трябва да бъде лекуван. Необходим е подходящ за случая Ритуал. Можеш да го върнеш обратно, момче-дявол. Можеш да изпълниш…

— Не — задъха се Джак. — Това не е начинът. Отиваме, накъдето камъните ни посочиха.

— Заповядвам да го върнеш обратно! — викна Кейтлин.

Безизразните, зашити очи на момчето-дявол не помръднаха.

— Камъните ми казаха как ще свърши това. Ако направим всичко както трябва, ще имаме успех. Но ако се отклоним от модела, линията на бъдещето ще се промени. Няма да рискувам да изгубим целия свят заради Крот.